Аз, фенът: 11 въпроса с Емил Антонов

След серия от 6 последователни ревюта на албуми, отново се завръщаме към рубриката "Аз, фенът".

Следващият гост е моят бивш колега в Avtora.com - Емил Антонов. Той все още пише за популярната ентъртейнмънт медия, съвместявайки ролите на филмов критик и музикален редактор, отразявайки с репортажи изминали концерти на територията на България. За Емил мога да кажа още, че е "нърд", луд фен на Star Wars (duh), чете книги като за световно и в свободното си време подрънква на китара.

С коя песен най-често свързваш детството си?

Мястото може би се дели между I Want To Break Free на Queen и Everybody на Backstreet Boys. Даже сега като се замисля, бих вкарал и It’s My Life на Bon Jovi.

Коя беше първата касетка, коятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?

Backstreet Boys - Millennium от 1999 година. Беше доста отдавна и сега не знам дори къде е, но когато си я взех в началото, я слушах сигурно по цял ден.

Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?

Metallica. Клише, но пък ми промени живота. В 5 клас слушах всичко друго, но не и рок (и безбройните му разновидности). Тогава за завършването на учебната година ми купиха уредба, която четеше mp3 дискове, но почти никой от приятелите ми нямаше персонален компютър. В крайна сметка отидох в един съученик да ми запише диск и след като ми прехвърли любимите изпълнители остана място за една песен. Той вика, “Ще ти сложа ей тази на Metallica” (Nothing Else Matters от концерта S&M). Като я чух вкъщи, я слушах над 40 пъти за един ден. От там нататък…

Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?

Ахат дойдоха в Русе през 2004 г. (май?). Тогава не бях изключително запознат с не особено голямата им дискография, но знаех “Черната овца”. Всичко друго беше енигма и да видя и чуя такава природна сила в летния театър в Русе беше изживяване каквото не бях имал дотогава.

Nothing Else Matters - (Parks & Recreation version)

Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Хммммммм.

Metallica - S&M Live
ZAZ - ZAZ
Nightwish - Endless Forms Most Beautiful

Определено е трудно само с три… опитах се да постигна някакъв баланс между звук, стил и любими парчета. Бих ръгнал още Parkway Drive - Atlas, както и нещо на Jaya The Cat, The Beatles и Led Zeppelin.

Има ли банда, или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш, или просто те е срам да си признаеш за тях?  Може да споделиш и само за конкретна песен.

Чак да ме е срам не. Но повечето хора "по default" знаят, че слушам рок и метъл, та може би ще изненадам някой като разбере, че харесвам и доста поп и хип-хоп неща. Ariana Grande, Taylor Swift, Selena Gomez, Justin Timberlake… С Eminem, DMX и D12 пък съм израснал, та винаги имат място в музиката ми.

Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Който каквото иска да издава. Ако не харесвам нещо, не го слушам.

Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

Ух, сложно. Ще огранича избора до албуми на супер популярни групи и изпълнители и още един филтър - такива, които слушам. Тогава бих казал, че Presence на Led Zeppelin отнася прекалено много критики, които са разбираеми не толкова заради материала в самия албум, колкото заради предишни шедьоври като IV и Physical Graffiti. Също така Load/Reload на Metallica - двоен албум, който още отначало предизвиква много смесени реакции. Нещата тръгват лавинообразно и така и не могат да спрат и до днес от страна на някои фенове.

Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Никога не съм бил прекалено разочарован, ако трябва да съм честен. Подходих с погрешни очаквания към албумите на Anathema от We’re Here Because We’re Here (2010) насам. Музиката всъщност е брилянтна, но аз точно навлизах в творчеството на бандата и бях свикнал на доста по-китарно ориентирани и динамични парчета. Дани и Винсент Кавана пък ме изненадаха с доста лирично творчество… Все пак страхотно въпреки това.

Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?

Много, много такива групи. За тях вече може да ме е срам малко, но какво да се прави. Godsmack, Foo Fighters (съжалявам…), Disturbed (бел ред. - за тези няма какво да съжаляваш обаче), Radiohead, 30 Seconds to Mars… Опитвал съм и пак ще опитвам. Обичам да давам по много шансове, но просто не уцелвам “моите” песни явно.

Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?

Ако вече съм си изградил мнение - трудно. Но аз чета музикални ревюта по две причини - просто защото съм любопитен какво е написано и дали може да ме надъха да чуя дори напълно непозната група. Вторият вариант е при албуми, които съм харесал и искам да видя какво мислят хората за тях - нещо като дискусия, но на практика не особено интерактивна.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

11 въпроса с Иво Караджов

11 въпроса със Стефан Йорданов

11 въпроса с Nina Haveheart