Аз, фенът: 11 въпроса със Стефан Йорданов

Напоследък ми е изгодно да наричам подновяването на рубриката "Аз, фенът" - сезон втори. И също като в Breaking Bad, най-доброто (надявам се) тепърва предстои.

Когато бях в гимназията, Стефан Йорданов бе вокалист на кросоувър бандата Insmouth, която често беше в ефира на телевизия ММ и по страниците на списание (Нов) Ритъм. Stiff, както е по-известен настоящият ми гост, дълги години след това бе сред главните редактори на списанието "Про-Рок", което излизаше до 2015 година. Освен това той е част от екипа на Радио Тангра и водеше легендарния блог One Stiff Second, който преустанови дейност. Сега Stiff има нов блог - Kounter Kulture. A аз съм адски щастлив, че отзивчиво отговори на моите въпроси. 

С коя песен най-често свързваш детството си? 

Вероятно One Night In Bangkok на Murray Head от 1984, но в саундтрака на детството ми има поне още десетина парчета, които и до днес ме карат да се чувствам, все едно гледам филм да себе си. Сред тях са Life Is Life на Opus, The Final Countdown на Europe, Holiday на Scorpions, Hi, Hi, Hi на Sandra, някакви неща на Boney M вероятно... Това звучеше около нас, когато бяхме малки.

Коя беше първата касетка, коятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум? 

Първото не беше касетка даже, а магнетофонна ролка. Записах си от едно приятелче, което живееше в моя блок Tokyo Tapes на Scorpions. Година или две по-късно, когато вече имахме касетофон вкъщи, някой ми записа 30 мин. от Defenders Of The Faith на Judas Priest, но аз поне още година мислех, че това също е албум на Scorpions, защото така ми бяха казали. Когато истината излезе наяве, бях много доволен, че любимата ми група е Judas Priest. Все още слушам и двата албума. Имам ги на винили, първи преси. Няма как да ги забравя, те ще са с мен до края. Те са свързани с двама приятели, с които сме близки и до днес - минахме през една и съща музика, практически живеехме един и същ живот. Сега като се съберем, ако някой пусне този албум на Priest, вероятно си спомнямае дори едни и същи неща, които са се случили преди 30 и повече години.

Стифф с две от любимите си плочи - на Селена Гомес и на Drake

Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката? 

Iron Maiden. Те са част от ДНК-то ми. Без тях нямаше да съм това, което съм. Повечето хора нямат късмета любимата им група да оцелее докато станат зрели хора, а аз имам късмета любимата ми група да е все още тук и все още обичана. Вероятно съм бил на 10 или 11, когато ги открих, а сега съм на 42 и синът ми, който е на 4 години, иска да му пускам Dance Of Death в колата по пътя към детската градина. Мисля, че това казва всичко.

Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил? 

Че беше адски шумно. Чудовищно шумно. Направо имах чувството, че ще ми се спукат тъпанчетата. Трябва да е било през 1987 г. в Спортната зала във Велико Търново, а концертът беше на Щурците - част от турнето им "20 години по-късно". На другия ден отидох на училище напълно глух. Не се шегувам.

Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Това зависи от момента. Точно в момента бих избрал:

Slayer - Repentless
Phil Collins - Both Sides
Motorhead - March Or Die

След седмица със сигурност ще е различно. Аз съм от хората, които притежават стотици дискове и винили, но винаги смятат, че няма какво да слушат, хахахаха.

Има ли банда, или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш, или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Музеят на Ramones в Берлин

На този етап от живота си не се срамувам отнищо, което слушам. Преди 30 години може би да, но сега - абсурд. Слушам метъл, пънк, хардкор, хард рок, поп, кънтри, американа, дори соул и фънк напоследък. 

Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

System Of A Down. Не мога да ги понасям, но не искам да ги забранявам. Би било егоистично, защото имамт адски много фенове.

Кой е най-недооцененият албум за всички времена? 

Last Decade, Dead Century на Warrior Soul.

Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Hail Тo The King на Avenged Sevenfold, както и British Lion на Steve Harris - това са последните, за които се сещам, но наистина много ме разочароваха.

Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?  

Soundgarden. Даже мисля, че намирам специалното, но то просто не кореспондира с моята същност. Някъде се разминаваме. А усещам, че са велика банда и наистина им се възхищавам.

Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група? 

Не. Това е жанр, който манифестира стила на автора. Хората по света често четат ревютата заради автора на ревюто, а не заради групата. Аз знам, че ако прочета положително ревю на Никола Шахпазов или Ивайло Александров, вероятно ще се касае за албум, който няма да харесам, но ми харесва да ги чета заради стила им. Ако ревюто е негативно, имам сериозна причина да си пусна албума, защото може и да ми хареса. Това не са само мои наблюдения. Навремето така съм чел нещата на Милко Стоянов, Нойзи, Ева, Ники Василев. Ревюто е начин да се запознаеш с автора и да преценяваш за себе си спрямо него. Това е забавно занимание. 

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

11 въпроса с Георги Димитров

11 въпроса с Боян Генов

11 въпроса със Стефан Топузов