понеделник, 26 септември 2016 г.

M.I.A. - AIM

Артист: M.I.A.
Албум: AIM
Лейбъл: Intescope/Polydor, 2016
Жанр: Worldbeat, Ethnic Fustion, Electronica, Alternative Rap, Dancehall
FACEBOOK

Илиян Иванов

Преди излизането на AIM, M.I.A. обяви, че това ще е последният ѝ албум, което е разочароващо по две причини. Първо, самата тя винаги ми е била много интересна като артист и биха ми липсвали самобитните ѝ искреност и оригиналност. И второ - AIM всъщност не е особено добър албум и не ми се ще Мая Арулпрагасам да се разделя с музикалната сцена по такъв начин.

Ако има нещо, с което AIM удря право "в целта", то това са текстовете за проблемитe, свързани с бежанската вълна в последните години. Песни като Borders, Foreign Friend и Survivor са сред топ попаденията в албума, защото M.I.A. познава добре трудностите на имигрантския живот, да не говорим, че творчеството ѝ винаги е било ангажирано с ясни социално-политически послания за равенство и мир.

Freedun с участието на бившия член на One Direction Зейн Малик е друг, изненадващо силен момент в албума с позитивни лирики като "Dinosaurs died out and I'm still strong". С положително впечатление останах и за няколко други по-клубно ориентирани парчета като All My People и Talk. Първото от двете можеше спокойно да бъде изпято и от Rihanna, а второто е част от бонус в делукс изданието и е напомня много на първите албуми на M.I.A.. Finally пък е доста приятно-лежерно и неангажиращо денсхолче.

Сега да поговорим за негативите на AIM. Това оранжево от обложката странно много напомня на цветовата гама на The Life Of Pablo на Kanye West, a това не е достойно за похвала, защото си е явна кражба на идея, а отделно от това не мисля, че има нужда още някой да помпа самочувствието на г-н Кардашиян.

Bird Song е в две различни версии тук - едната продуцирана от Blaqstarr, a другата от Diplo, който за известно време бе сред топ враговете на Мая. Нито една от двете версии обаче не впечатлява, а песни като Go Off и минимиластичната Jump In са буквално ужасни, да не кажа неслушаеми. Ali R U Ok? не е препратка (май) към Smooth Criminal на Michael Jackson, a инструменталът ще ви напомни на добилия популярност преди години диджей Panjabi MC.

Продукцията в AIM има много дупки. Похвално е, че изпълнителката не се е заразила по последните трендове в поп музиката, като да речем трап, но ориенталските и индийските мотиви понякога са дразнещо натрапени, макар че е нелепо да очаквам, че M.I.A. няма да черпи вдъхновение от музиката на своите корени. Skrillex и Blaqstarr са получили най-голям кредит на доверие от рапърката, като и при двамата успехът е променлив - тук-там силен бийт, тук-там скучноват инструментал.

Нормалното издание на AIM има общо 12 песни, от които да речем половината са между поносими и (доста) добри, а другата половина са между безлични и тъпи. Сред 5-те бонустрака има също малко плява, ала има и неортодоксални идеи - Swords е базирано на бийт, получен от дуелиране на истински мечове. Най-големият минус на AIM e, че го няма "големият хит", каквито бяха Paper Planes, Bad Girls или дори XXO и Bucky Down Gun. Сигурен съм, че и след 10-тина години първите две песни биха звучали актуално и свежо, но тук липсва хитът.

M.I.A. извървя пътя от ъндърграунд артист до участие с Madonna на полувремето на SuperBowl, където тя развя среден пръст на целокупния американски футбол, което може би ѝ изигра лоша шега, защото постепенно погреба мейнстрийм кариерата ѝ. Мая тръгна да води много войни, включително такава с лейбъла си и креативността ѝ сякаш бе ограничена покрай всички скандали. Затова и ако AIM e финалният албум на M.I.A., то с него тя наистина е missing in action...
5,5/10
Препоръчителни песни: Borders    Freedun    Foreign Friend    Survivor     Talk


Друг подобни ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар