сряда, 5 октомври 2016 г.

Pixies - Head Carrier

Банда: Pixies
Албум: Head Carrier
Лейбъл: Pixiesmusic, PIAS Recordings, 2016
Жанр: Alternative Rock, Indie Rock, Post-Punk
FACEBOOK

Илиян Иванов

Преди 2-3 години Pixies бяха оплюти масово, че сами се опитват да съсипят завета си с албума Indie Cindy, който получи доста негативни оценки и сравнително малко похвали. В същността си този албум бе компилация от 3 последователни EP-та от по 4 песни всяко. В известен смисъл качеството на музиката спадаше с всяко от изданията (ревюирах само първото от трите), но Indie Cindy в никакъв случай не ми се стори слаб, а дори напротив - интересен, свеж и напорист.

Сега с Head Carrier обаче Pixies ме загубиха като техен пълнокръвен защитник. Бандата отново е с нова басистка - Паз Ленчантин (свирила с A Perfect Circle, Zwan на Били Корган и в първия солов албум на Мелис Ауф дер Мар пак от Smashing Pumpkins), на която се пада тежката задача да замести подобаващо Ким Дийл, след като Ким Шатък от The Muffs бе някак позорно изгонена за нула време. Тази някак "кална" драма с Шатък остави мръсно петно върху реномето на Pixies, a записите на Head Carrier май са започнали прекалено рано след Indie Cindy, тъй като в поне половината от 12-те парчета не се усеща искра на вдъхновение.

Пилотният сингъл Um Chagga Lagga е обида за феновете на Pixies. Гаражното, но почти южняшко рок звучене, не се вписва в концепцията на бандата, която на всичко отгоре се излага с буквално най-малоумния припев в дискографията им - ако автоматично сте се присетили за познатото Boom Shaka Laka, вече знаете за какво говоря. Откриващата едноименна песен има има интересни мелодии, но остава впечатлението, че не е добре премислена поне в по-тежките си части.

Ако има нещо, в което Pixies са на правилна посока - то то всъщност е вокалното сътрудничество между фронтмена Блек Франсис и Паз. Хармониите им в много случаи придават чар на сякаш познати до болка инструментали като Oona или пък Tenement Song - песни, които идеално показват защо банди като Nirvana, Weezer и Radiohead "откраднаха" модела на спокойния куплет и избухващия с дисторшън припев за някои от най-големите си хитове.

All I Think About Now е единственото парче, в което водещите вокали са дадени на Паз, а текстът е благодарствено писмо към Ким Дийл. Но това далеч не е единственото нещо, което прави връзка с предишната басистка. Китарното рифче е едно към едно с това от най-популярната песен на бандата - Where Is My Mind? (която по ирония на съдбата дори не е сингъл). Атмосферата от класиката е пресъздадена малко като изкуствено напомпване, но все пак симпатично изкуствено и давам плюсове тук. Друга песен, която заслужава внимание, е пост-хардкорското Baal's Back, в която агресивният вокален подход на Блек Франсис може да докара някой друг нов почитател от по-младите поколения.

Със сигурност Head Carrier не е трагедията, за която вече е нарочен, но е с поне 2-3 нива под Indie Cindy, да не говорим за албумите на бандата от 80-те и 90-те. Както споменах, около половината от албума не ми допадна, донасяйки ми само прозявки, но пък сред другата половина (а и може би не само в нея) има и материал, който да се хареса дори и на други мрънкалници като мен.
6/10
Препоръчителни песни:  Baal's Back    Oona    Tenеment's Song    All I Think About Now
Други подобни албуми:

Няма коментари:

Публикуване на коментар