BANKS - The Altar
Албум: The Altar
Лейбъл: Harvest, 2016
Жанр: Alternative R'n'B, Alternative Pop, Trip Hop, Electronica
Илиян Иванов
Преди:
Млада и талантлива изгряваща звезда на алтернативната поп музика, нахакано самопровъзгласила се за богиня (дебютният ѝ албум се казва Goddess), чиито песни са едновременно нежни, пленителни, изпълнени с болка, страст и неприкрита еротика.
Сега:
Все още млада, но утвърдена звезда на алтернативната поп сцена, приела сега ролята на жертва (настоящият ѝ втори албум се казва The Altar, в превод Олтарът - място, което в редица религии се използва за жертвоприношения), чиито песни звучат все толкова мистични, страстно-еротични, нежни и пленителни.
Преди:
Вокалната бленда на Banks е сравявана с тази на покойната R'n'B дива Aaliyah, а стилови прилики могат да се открият и с музиката на Fiona Apple, Kate Bush и Lykke Li.
Сега:
Певицата вкарва нови интересни нови вокални подходи - например изпълненото със сексуална енергия шепнене в Fuck With Myself или назалното пеене в Poltergeist. Гласът на Banks ефирно гали не само ухото, но и умa и има силата да води до пристрастяване при продължително слушане.
Преди:
Goddess бе записан основно с продуцентите Тим Андерсън, SOHN и Al Sux. И хората свършиха отлично професионалната си работа, изкарвайки Banks под светлината на прожекторите.
Сега:
The Altar включва същите имена плюс някои нови, като стилово няма голяма разлика, но продукцията звучи по-полирана, вероятно с комерсиална цел. Песните варират от депресиращ трип-хоп (Mind Games) през клубен денс поп (Trainwreck) до пиано балади (To The Hilt). Включването на струнни оркестрации, цигулка, виола и чело в Mother Earth също не е изненада, тъй като такива живи инструменти имаше и в парчета от Goddess.
Лириките на Джилиън Банкс бяха провокативни, дълбокомислени и рефлектират главно върху неуспешните романтични връзки на певицата.
Don't tell me listen to your song because it isn't the same
I don't wanna say your love is a waiting game
Лириките на Джилиън Банкс са дори по-провокативни в The Altar, но очертанията на любовните ѝ терзания по-мъгляви:
Shut down by a guy I never wanted to kiss
Not gonna hear the singing of his ringing triumphing
And I'm chugging along in a train
And I'm heading the wrong way, and I'm a trainwreck
Преди:
Goddess бе сред най-добрите албуми на 2014 година и един от най-важните дебюти в съвременната електронна/алтърнатив поп сцена за това десетилетие.
Сега:
The Altar е поне толкова силен, колкото беше и Goddess - мистичен, сексуален, болезнен и красив, в който не са поети излишни рискове... вероятно за добро. Препятствието "труден втори албум" за Banks е прескочено с лекота.
Long live the Goddess!
8/10
Препоръчителни песни: Gemini Feed Mind Games Trainwreck Mother Earth 27 Hours
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар