Madness - Can't Touch Us Now
Албум: Can't Touch Us Now
Лейбъл: Lucky 7 Recordings/Universal, 2016
Жанр: Ska, 2 Tone, Reggae Fusion, Pop Rock, New Wave
Илиян Иванов
Въпреки че мнозина биха оспорили, за мен Madness е в топ 10 на най-значимите британски групи и то не защото фронтменът Suggs е луд фен на Челси (и One Step Beyond звучи на "Стамфорд Бридж" след всяка голяма победа, хехе). Тяхната емблематична комбинация от 2-tone ска, типичен британски пъб поп/рок и пост-пънк/ню уейв им гарантира десетки хитове в (главно) британските класации, повлияли на една и две банди от 80-те години насам.
В известна степен дори самите Madness явно осъзнават големината на собственото си величие, именувайки новия си албум Can't Touch Us Now, което е или израз на надменност, или висша форма на самоирония, или и на двете едновременно. Но каквото и да е, свежестта на Can't Touch Us Now би заблудила доста хора относно средната възраст в бандата, която надхвърля 55 години!
След голямото завръщане през 2009 година с епичния концептуален албум The Liberty Of Norton Folgate, Madness издадоха сравнително посредствения Oui Oui Si Si Ja Ja Da Da, а наскоро един от оригиналните членове - тромпетистът Час Смаш, се раздели с останалите. Can't Touch Us Now едва ли би влязъл в графата "класически", но определено би попаднал в графата "стилен" и ни припомня къде всъщност се крие чара на тази лондонска шайка.
Всички разпознаваеми елементи, която правят Madness уникални, са тук. Ще чуете любимите игриви мотиви на пиано и орган, подплатени с джази сола на саксофон, мек китарен звук, произвеждащ както двутоновите шафъли, така и странна комбинация между сърф рок и ориенталски ритми, плюс почти призрачния глас на вокалиста Съгс. Песни като Good Times и Mr. Apples са с потенциала да станат концертни фаворити, като Madness са обърнали стабилно внимание да хващащите припеви. I Believe е със рокстеди бийт, като в един момент започва да прилича на... Frank Turner и неговия хит със сходно име I Still Believe.
Blackbird има може би най-мрачната атмосфера в целия албум и е трибют към покойната Amy Winehouse, като историята е вдъхновена от действителни събития с нея и Съгс. Mumbo Jumbo е класическо парти ска, което палаво приканва всички да "скенкват" в ритъм. Don't Leave The Past Behind You се превърна в мой личен фаворит - чудесни вокални хармонии, отлична химия между китари и брасове, подплатени натрапващ се (в приятния смисъл на думата) пиано лийд, a в You Are My Everything ми се причува мелодията от Viva Forever на Spice Girls - нещо, което знам, че не вярно. Финалът Whistle In The Dark пък връща панаирно-цирковата атмосфера обратно на манежа на лудостта.
В Can't Touch Us Now обаче има и трески за дялане, свързани главно с броя на парчетата, които са цели 16. Във втората половина на албума има 2-3 композиции, които така и не успях да харесам. Например Don't Let Them Catch You Crying не ме спечели със своя електронен ню уейв бийт, а джазменската балада Pam The Hawk няма вдигащ момент, което я вкарва в блатото на скуката.
Макар да е далеч от перфектен и някак претрупан в края, Can't Touch Us Now е чудесен ретро полъх към съвременната поп/рок сцена. Madness са доказали вече, че не разчитат на стари лаври, затова дори да си незапознат с тяхното творчество, този албум не е лоша отправна точка. За тези, които знаят наизуст хитове като Our House и Baggy Trousers, Can't Touch Us Now ще им донесе предимно радост.
7.50 💂😛👴🎷🔊🎹🎪
Препоръчителни песни: Good Times Mr. Apples Blackbird Don't Leave The Past Behind You Mumbo Jumbo
ДРУГИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Коментари
Публикуване на коментар