сряда, 2 ноември 2016 г.

Meshuggah - The Violent Sleep Of Reason

Банда: Meshuggah
Албум: The Violent Sleep Of Reason
Лейбъл: Nuclear Blast, 2016
Жанр: Djent, Progressive Metal, Avant-garde Metal, Experimental Metal, Death Metal

FACEBOOK

Автор: Стефан Андонов

*Ревюто на The Violent Sleep Of Reason за Scraggled Music ни бе ексклузивно предоставено от създателя на Djent Mag - Стефан Андонов. Ако си падате по екстремен и авангарден метъл и искате да четете повече материали за подобни на Meshuggah банди (особено на английски), може да подкрепите Djent Mag с един лайк страницата им във Facebook. Поради естествено на материала и стила на автора, в това ревю няма да намерите цифрова оценка на албума.

Музиката живее собствен живот в нашето общество, артистите са едни мутации на културата и еволюцията е поредица от революции. Meshuggah промениха начина, по който гледаме на музиката и това е факт. Трябва да призная, че шведските колоси са една от най-трудните банди за асимилиране и с новия им албум - The Violent Sleep Of Reason, това не се е променило. С този техен последен запис, те са успели да се върнат към времената на Chaosphere, но са и придали нова вибрация - има си груувове, напрегната атмосфера и авангардни полиритмични хроматични сола.

Meshuggah са прототипът на джент подстила и определено винаги са над това, което предизвикаха. Те нямат стил, всичко е главно експеримент със звук и усещане, това е тяхната марка - палета от неравноделни тактове и смяна на темпото, подплатени с изместени акценти на соло барабана, страхотен хаос, който само те могат да създадат.

Говорейки за метъл, техните чъгове и брейкдауни са мечтата на всеки, който иска да се смаже от хедбенг. The Violent Sleep Of Reason e пълен със страхотни рифове и всичко просто се лее. Това, което винаги за мене лично ги е отличавало, са ембиънт слоевете, които допълват откачената атмосфера (особено минорните 2-ки).

Чарът на Meshuggah да създава ред от хаоса е онова нещо, което те погълва, дава ти малко усещане за лудост. Да не говорим, че вокалите на Йенс Кидман са както винаги брутални, дълбочината на текстовете е завидна, а смисълът им отново е сюреалистична психопатия, която се опитва да обясни нашето съществуване (бел. ред. - за пореден път текстовете на Meshuggah са дело на барабаниста Томас Хааке с изключение на песента Ivory Tower).

Подходът към записите предизвика дискусии, но не мога да кажа, че мултитракът, който са постигнали е лош и звукът е груб, натурален и смазващ. Продукцията е откровена, времето ще каже дали ще се хареса на публиката.

Като цяло, The Violent Sleep Of Reason е може би най-завършеният албум на шведите до днес, продължение на установените им стандарти и съчетаващ умело старо и ново. Сигурен съм, че ще се хареса на феновете и ще привлекат още към феномена, който успяват да създадат. Meshuggah - love that shit!



ДРУГИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Няма коментари:

Публикуване на коментар