вторник, 22 ноември 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Жо Василев

Започнахме ноември в първия ден от него с интервю  в "Аз, фенът", но след това почти 3 пълни седмици не публикувахме нищо в същата рубрика.

Ден след ревюто за Metallica, което ни отне 4-5 дни, се завръщаме към лексикона. Новият гост в "Аз, фенът" се нарича Жо Василев. Той е сред най-разпознаваемите лица и гласове на съвременната метъл сцена у нас, бидейки фронтмен на две родни банди. Жо е мъжкият вокал в Dash the Effort - първата българска група, свирила на метъл феста Wacken и също така дере гласни струни за иновативната банда Khanъ, които комбинират метълкор с фолклорни мотиви. Освен това, нашият гост е и част от Black Nebula Events, които организират ъндърграунд концерти.

С коя песен най-често свързваш детството си? 

Доста се замислих с коя песен мога да свържа детството ми, но това, което мога да обобщя, са по-скоро тийн годините ми - Iron Maiden - Dance Of Death. Израснал съм в семейство, в което се слуша много метъл, рок и малко или много попих от всичко това. 

Коя беше първата касетка, коятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум? 

Колкото и разглезено да звучи, никога не съм се занимавал с презаписване на касетки/дискове и т.н.. За мен те имат изцяло колекционерска стойност и всички издания, които притежавам са подредени в колекция. Музиката им обаче слушам в онлайн платформи (Spotify, Bandcamp, YouTube) или след като си ги закупя дигитално (което осигурява двоен съпорт на съответния артист). 

Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката? 

Graveworm. И най-вече албимите им As The Angels Reach The Beauty и Engraved In Black.
Тези издания (и групата като цяло) ми показаха безкрайна вселена от емоции и ме научиха, че музиката може да бъде силно средство за предаване на послания, в какъвто и да е аспект. Да създадеш атмосфера и да накараш някого наистина да усети това, което е преминало през твоето съзнание.

Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил? 

Първият концерт, който посетих, беше на Iron Maiden през 2007. Не си спомням много от самия концерт, но си спомням какво точно изпитах. За мен беше нещо ново и атмосферата, хората и най-вече емоцията, с която те зарежда един подобен концерт, не може да се забрави никога.

Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Dimmu Borgir - Puritanical Euphoric Misanthropia
Born Of Osiris - Tomorrow We Die Alive
Asking Alexandria - From Death To Destiny
So long, Dimmu Borgir


Има ли банда, или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш, или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

Никога не съм крил музиката, която слушам. Не съм се срамувал да споделям навсякъде както метъл, така и хип хоп или електронна музика до поп и джаз. Слушам прекалено разнородна музика, за да се сетя за нещо конкретно.  Това, което никой не подозира, може би е, че слушам Talk Talk или DieMonsterDie например, хаха.

Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Колкото и да мразя и да не харесвам творчеството на някои състави/изпълнители, аз никога не бих забранил на който и да е да прави музика и да я издава. Aко трябва да отговоря с име - Depeche Mode. Музиката им винаги ме е натоварвала и никога не е успяла да влезе под кожата ми, а аз наистина се опитах да ги харесам. Но все пак дори и да имам властта, не бих им забранил да правят това, което искат.

Кой е най-недооцененият албум за всички времена?

Machine Head – Through The Ashes of Empires. Аз съм огромен фен на Machine Head и през всичките години, в които слушам тази музика, съм виждал как феновете им приемат за адски добри всички други албуми, но не и моя любим, хаха. Може да си въобразявам, разбира се, но моето мнение е това.

Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?

Dimmu Borgir – Abrahadabra. Това е албумът, заради който Borgir изгубиха изключително много фенове и аз бях един от тях. След напускането на Mustis и ICS Vortex (един от най-добрите вокали в екстремната музика замен), музиката им просто изгуби чара си и това, което ги правеше различни. С този албум те просто дадоха заявка за това, че оттук нататък ще са просто шаблонна група без нищо различно. 

So long Dimmu Borgir, it was nice knowing you.


Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?  

Enter Shikari. Никога не съм намирал нищо, което да ме хване още в първите секунди и да ме накара да се замисля "Уау, това е яко, искам да чуя още“Както с Depeche Mode, така и с Enter Shikari - опитах се да ги харесам, слушах много тeхни албуми и въпреки това, че правят различна музика, просто не ми допаднаха.

Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група? 

Музикалните ревюта могат само да ми дадат начална насока, но да променят отношението ми към нещо – не.  Преди да изградя мнение за една група винаги слушам музиката ѝ, като се абстрахирам от написаното по ревютата.


ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

Няма коментари:

Публикуване на коментар