вторник, 1 ноември 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Иглика Иванова

Първоначалният план беше тази седмица да започнем с гост ревю за новия албум на Meshuggah (ще бъде публикувано утре), но тъй като днес е Денят на народните будители, реших, че по-добрият вариант е срещна милионите ни читатели с една моя добра приятелка и музикален естет, тъй като хората с добър вкус за изкуството са истинските будители на нашето време.

Иглика Иванова е дългогодишен член на колектива на Toxity Records и впоследствие на Avtora.com и винаги е интересен събеседник, когато става дума за музика (а и не само за нея). Освен това, тя е един от големите фенове на Scraggled Music почти от самото му начало.

С коя песен най-често свързваш детството си? 

The Final Countdown (Europe), I Want To Break Free (Queen), Thriller (Майкъл Джексън), La Isla Bonita (Мадона)… Не казвам, че избирателно съм слушала точно тези парчета (ако не броим Queen и Джако), но много се въртяха и определено изплуват като спомен от детството.

Коя беше първата касетка, коятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум? 

Компилация на C & C Music Factory и я скъсах от слушане на китайския ми касетофон от онези двудековите с розово и лилаво копчета, които изхвърчат от мястото си, когато натиснеш стоп. Любимо парче ми беше, хммм, Things That Make You Go Hmmmm и го пускам точно сега по тоя повод. Когато пък се сдобих с първия си CD плеър, издирих саундтрака на Twin Peaks (на Анджело Бадаламенти) – по това време завода за запаметяващи устройства в Стара Загора разпространяваше незаконно презаписи за по левче диска.

Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката? 

The Beatles, Queen, Луис Армстронг, Рей Чарлз, Елвис… Бях на четири, когато майка ми купи грамофон Респром и започнахме да събираме плочи, плюс няколкото, наследени от вуйчо ми (като Армстронг, например, запис на немски лейбъл на един доста по-дебел от обичайните винили). А обложките на best-of-ите на Beatles и Queen дълго време стояха разтворени наместо постери по стените върху рафтовете на библиотеката. На Елвис пък имахме плакат.

Какво си спомняш от първия концерт, който си посетила? 

Май беше на Дони и Момчил в Летния театър в Стара Загора. Все още харесвам тези парчета (от албума им „Албумът“) и ги намирам за адекватни за времето им, вдъхновени и искрени. Почти нищо не помня от този концерт, но сигурно доста ще да съм пяла, защото ги знаех наизуст (текстовете им бяха една от основните причини да ги слушам). Не съм била чак на толкова много концерти, в интерес на истината, ако не броим събитията в някогашната Сцена за Авторска музика О!Шипка, а може би е редно да ги броим, нищо, че се случваха на шест стъпки под земята. Сещам се сега за едни унгарци – Superbutt – много много яки! Но не повече от Panican Whyasker, които са ми любимата БГ банда за всички времена, които разбиваха на всеки лайв в Шипка-та все едно са в 02 Arena и чийто нов албум много искам да е по формулата "още от същото", нищо че минаха 100 години от тогава.

Ако си корабокрушенка на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?

Best Of на Beatles, Queen и Sting или David Bowie.

Има ли банда, или изпълнител, за които никой не подозира, че слушаш и харесваш, или просто те е срам да си признаеш за тях? Може да споделиш и само за конкретна песен.

О, не, напротив, до известна степен изпитвам гордост, че имам много еклектичен вкус. С еднакъв ентусиазъм слушам „Нас не догонят“ на Тату, саундтрака на Queen Of The Damned, двата хита на One Republic, Diamonds and Guns на The Transplants, Tricky, Snoop Dogg и Нора Джоунс, да речем. Въпрос на настроение и компания (в тази на децата ми, да речем, открих R5 – млада американска поп-рок банда с много мелодични и позитивни парчета).  Всъщност именно покрай децата навлизам в нова фаза на подбор и слушане на музика, като едновременно се стремя да изградя добър вкус у тях – слушат от бебета много от гореизброените повече от веднъж групи – и да ги оставя да намерят своите фаворити сред новоизгряващите млади и пълни с енергия изпълнители от двете страни на океана.

Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?

Нека свирят, записват и издават хората. Като цяло съм скептично и критично настроена към родната продукция, с което не се гордея, и в момент на откровение бих посъветвала някои хора да си намерят друга работа, но тъй като един нескопосано записан албум с посредствено изсвирени безинтересни парчета няма как да навреди никому, не намирам за необходимо да им се налага вето. Иначе симпатизирам на акции, ограничаващи възпроизвеждането на музикални рилийзи, характерни и специфични за нашите географски ширини, в часове от денонощието и със сила на звука, излизащи извън границите на заведението.

Кой е най-недооцененият албум за всички времена? 

Съдейки по това, колко малко хора, освен мен, са го слушали, може би Diorama на Silverchair. Грандиозна творба, която трябва да се изучава в музикалните колежи и в която за мен няма слабо парче – адски вдъхновени и могъщо аранжирани/оркестрирани са всичките до едно!
Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?
Няма такъв, защото нямам определени очаквания към любимите си банди и артисти, а и не рядко се е случвало да преоткрия парче или албум след известно време. Не заклеймявам никого и съм се убедила, че понякога е въпрос на моментно настроение.

Има ли банда, която винаги си искала да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?  

Много са… Наистина много и не че не мога да ги слушам или не откривам нещо, за което да се хвана – не изпитвам удоволствие обаче, а макар да имам професионално музикално образование, винаги, и до ден днешен, съм слушала музика чисто меломански (за насладата от преживяването).

Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група? 

Да, категорично. Затова и съм последовател на този блог – уважавайки създателя му заради внушителната му музикална култура и обаятелно дар слово, и споделяйки много сходни вкусове и възприятия за изкуството, проявявам интерес към банди и проекти, които иначе бих подминала или не са ме покорили на първо слушане (бел. ред - *blush*).

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:


Няма коментари:

Публикуване на коментар