Tove Lo - Lady Wood
Албум: Lady Wood
Лейбъл: Island Records, 2016
Жанр: Electropop, Dance Pop, Tech House, Alternative Pop
Илиян Иванов
Откакто списвам блога, поп музиката никога не е била "terra incognita" тук. Винаги съм бил отворен към интересните идеи и изпълнители, но дори понякога и аз мога да съм лаик. Така например, ако преди малко повече от седмица някой ме бе попитал "Ще ревюираш ли новия албум на Tove Lo?", отговорът ми бил "Името ми е познато, това някоя инди рок банда ли е?"
Механизмите на Facebook понякога работят в наша услуга. Веднага след като Lady Wood излезе в Spotify, в нюзфийда ми се появи спонсорираната му реклама, от която всъщност осъзнах, че Tove Lo е шведска певица (бел ред. - на български се произнася като Туве Луу), а не група хипстъри от Ковънтри. Заинтригуван от описанието "Нейната най-искрена музика досега" и еротичния тъмбнейл, пуснах албума, което се оказа изключително далновидно решение.
Lady Wood е изпълнен с бликаща отвсякъде сексуална енергия, което го прави провокативен в добрия смисъл на думата, защото жените имат право да говорят за секса по начина, по който го правят да речем маскунализирани звезди като Motley Crue или Robin Thicke, или пък The Weeknd от настоящето. Обложката също е доста разкрепостена - с препратки към The Rolling Stones и Madonna, а заглавието също е дръзко - сленг за "женско надървяне".
Lady Wood е разделен на две части и е сякаш много повече от албум. Той е и визуална конпеция на музиката на Tove Lo, на нейните емоции и тревоги, на нейната сексуалност. Ако някой се поинтересува повече, може да изгледа късометражния филм с първите 5 песни от албума, именуван като интрото Fairy Dust.
Макар че човек би очаквал този албум да бъде продуциран от някой сънародник на Tove Lo, като например Max Martin, Avicii или Shellback, по него всъщност е работено предимно с по-малко известни имена, като например дуо The Struts. Това по никакъв начин не променя факта, че продукцията е изключително завършена. Tove Lo и нейните съратници умело са транжирали равни порции електро поп, инди/алтърнатив поп, техно хаус, клубен денс и малко хип-хоп - Wiz Khalifa гостува в наелектрезиращото Influence.
 |
| На Tove Lo ѝ е дошло до гуша от писане на текстове |
Сингълът Cool Girl е добра интерпретация на съвременната поп култура - не само звуково, но и в лирическо отношение. Парчето има всички елементи за перфектен хит, едновременно иронизиращ и възваляващ женските надменност и еманципация - "I'm a cool girl, ice cold, I roll my eyes at you, boy". True Disaster вероятно е най-добрата песен в целия албум със своя ретро вайб и чудесен аранжимент на припева, поради което би трябвало да бъде издаден на сингъл. Първата глава от албума завършва дуетно с акустични китари и мъжки вокали от Joe Janiak в ефирното Vibes.
Втората половина стартира с интерлюдията Fire Fade и като цяло звучи по-плавно и по-завършена. Тук липсва стиловата разхвърляност на първата, липсва ѝ този парти елемент на парчета като Cool Girl и Lady Wood, което може би е позитивно - изглежда, че гласът на Tove Lo става по-дълбок и по-пленителен, по начина, по който го прави да речем нейната сънародничка Lykke Li - особено в Imaginary Friend и Flashes. Eнергичният електро поп WTF Is Love пък слага интересен завършек на този албум.
С неценузрни лирики, модерен саунд, мръсно подсъзнание и още по-мръсно съзнание, една от новите поп звезди на Швеция се превръща в една от най-смелите изпълнителки на нашето време. Lady Wood е освобден от задръжки, донякъде трудносмилаем, но и притежаващ завиден хитов потенциал, което не е никак случайно предвид родината на Tove Lo.
8/10
Препоръчителни песни: True Disaster Cool Girl Imaginary Friend Flashes WTF Is Love
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар