Ghost - Infestissumam
Artist: Ghost
Album: Infestissumam
Year: 2013
Label: Sonet Records/Universal Music
Country: Sweden
Genre: Heavy Metal, Hard Rock, Doom Metal
FACEBOOK
Мистиката е първата дума, която асоциирам с Ghost. Или Ghost B.C., както са известни в САЩ (но пък нелепото Before Christ не се произнасяло) заради някаква тъпотия с правата на името. За шведския секстет не се знае много, което няма какво да се лъжем - е част от концепцията. Рано или късно завесата около самоличностите на членовете на групата ще падне, но дотогава Ghost остават забулени в мъглата ("You know that the fog is here omnipresent", както започва текстът на сингъла Secular Haze).
Papa Emeritus II - вокалист на групата, не е точно музикален фронтмен, а някаква смесица между ситски лорд от Star Wars и обладан от Сатаната наместник на Господ във Ватикана. Освен това се твърди, че той дори не е същият тип, пял в дебютния албум - Opus Eponymous. Останалите музиканти от Ghost пък дори нямат имена, а са просто "безименни таласъми" (The Nameless Ghouls), които робски и безпрекословно следват заповедите на своя лидер. Малко като електората на ДПС. Или на която и да е друга партия от актуалния Парламент.
Реално Ghost е много известна група в настоящия момент и може би нямаше нужда да я представям, но държах да отбележа, че концепцията им наистина е готина и заслужава едно евала.
Вече стигаме и до същността на текста - втория албум на шведите - Infestissumam (в превод от латински: Най-враждебният, като става дума за Антихриста). Стиловото определение дуум метъл е твърде пресилено, а и като цяло всякакви стилови определения изглеждат странни. Ghost звучат повече като инди рок група, която се опитва да изглежда страшно по един блек метъл начин, но черпи вдъхновение от 70-тарските сайкъделик рок и хард рок групи като Deep Purple, Black Sabbath и дори Pink Floyd. Или поне така ми звучи на мен.
Деветте песни (плюс едно интро) в Infestissumam са достатъчно мелодични, хващащи и много разнообразни. Дуелирането между не особено тежки китари и изпъкващи клавири напълно пасва на гласа на Papa Emeritus II, чиито текстове се оплитат около всички де що може да наречем антихристко и антихристиянско - например "Come together/together as one/come together for Lucifer's son" в припева на последното парче Monstrance Clock.
В цялостното усещане витае и онази циркова бутафория, като от онези freak shows - не само заради музикалната тема в Secular Haze, това е доловимо и в определени моменти от парчета като Body And Blood и Depth Of Satan's Eyes. Друг много важен елемент от Infestissumam е използването на църковни хорови вокали, които както можете да се досетите, също са в тон с лирическите излияния на Papa Emeritus II.
Швеция е страна от която постоянно се пръкват яки банди, които печелят много фенове и подкрепата на критиците. Ghost е една от тях, а Infestissumam е събитие, което ще се нареди сред най-добрите хард рок/хеви метъл албуми за 2013-та година. Ако след всичко казано дотук, не съм успял да ви убедя, че групата заслужава внимание, за финал ще добавя, че самият Dave Grohl свири на барабани в кавъра на ABBA - I'm A Marionette, който е бонус трак в албума. А фронтменът на Foo Fighters ги усеща големите имена.
ОЦЕНКА: 8,5/10
Препоръчителни песни: Secular Haze Ghuleh/Zombie Queen Year Zero Depth Of Satan's Eyes Monstrance Clock
Album: Infestissumam
Year: 2013
Label: Sonet Records/Universal Music
Country: Sweden
Genre: Heavy Metal, Hard Rock, Doom Metal
Мистиката е първата дума, която асоциирам с Ghost. Или Ghost B.C., както са известни в САЩ (но пък нелепото Before Christ не се произнасяло) заради някаква тъпотия с правата на името. За шведския секстет не се знае много, което няма какво да се лъжем - е част от концепцията. Рано или късно завесата около самоличностите на членовете на групата ще падне, но дотогава Ghost остават забулени в мъглата ("You know that the fog is here omnipresent", както започва текстът на сингъла Secular Haze).
Papa Emeritus II - вокалист на групата, не е точно музикален фронтмен, а някаква смесица между ситски лорд от Star Wars и обладан от Сатаната наместник на Господ във Ватикана. Освен това се твърди, че той дори не е същият тип, пял в дебютния албум - Opus Eponymous. Останалите музиканти от Ghost пък дори нямат имена, а са просто "безименни таласъми" (The Nameless Ghouls), които робски и безпрекословно следват заповедите на своя лидер. Малко като електората на ДПС. Или на която и да е друга партия от актуалния Парламент.
Реално Ghost е много известна група в настоящия момент и може би нямаше нужда да я представям, но държах да отбележа, че концепцията им наистина е готина и заслужава едно евала.
Вече стигаме и до същността на текста - втория албум на шведите - Infestissumam (в превод от латински: Най-враждебният, като става дума за Антихриста). Стиловото определение дуум метъл е твърде пресилено, а и като цяло всякакви стилови определения изглеждат странни. Ghost звучат повече като инди рок група, която се опитва да изглежда страшно по един блек метъл начин, но черпи вдъхновение от 70-тарските сайкъделик рок и хард рок групи като Deep Purple, Black Sabbath и дори Pink Floyd. Или поне така ми звучи на мен.
Деветте песни (плюс едно интро) в Infestissumam са достатъчно мелодични, хващащи и много разнообразни. Дуелирането между не особено тежки китари и изпъкващи клавири напълно пасва на гласа на Papa Emeritus II, чиито текстове се оплитат около всички де що може да наречем антихристко и антихристиянско - например "Come together/together as one/come together for Lucifer's son" в припева на последното парче Monstrance Clock.
В цялостното усещане витае и онази циркова бутафория, като от онези freak shows - не само заради музикалната тема в Secular Haze, това е доловимо и в определени моменти от парчета като Body And Blood и Depth Of Satan's Eyes. Друг много важен елемент от Infestissumam е използването на църковни хорови вокали, които както можете да се досетите, също са в тон с лирическите излияния на Papa Emeritus II.
Швеция е страна от която постоянно се пръкват яки банди, които печелят много фенове и подкрепата на критиците. Ghost е една от тях, а Infestissumam е събитие, което ще се нареди сред най-добрите хард рок/хеви метъл албуми за 2013-та година. Ако след всичко казано дотук, не съм успял да ви убедя, че групата заслужава внимание, за финал ще добавя, че самият Dave Grohl свири на барабани в кавъра на ABBA - I'm A Marionette, който е бонус трак в албума. А фронтменът на Foo Fighters ги усеща големите имена.
ОЦЕНКА: 8,5/10
Препоръчителни песни: Secular Haze Ghuleh/Zombie Queen Year Zero Depth Of Satan's Eyes Monstrance Clock
Албумът наистина е страхотен, но още не мога да определя дали ми харесва повече от първия. А пък за вдъхновенията, ако не споменеш Blue Oyster Cult и най-вече! Mercyful Fate..че това са си направо те, но 30-40 години по-късно. Много ме кефи, че са в същия дух, но не копират King Diamond все пак... дано и през България да мина по някое време \m/
ОтговорИзтриване