Iwrestledabearonce - Late For Nothing
Artist: Iwrestledabearonce
Album: Late For Nothing
Year: 2013
Label: Century Media
Country: USA
Genre: Experimental Metal, Mathcore, Metalcore, Alternative Metal, Grindcore
FACEBOOK
Не е нужно да си завършил английска филология, за да можеш да си преведеш слетите думи от името на бандата от Калифорния, а именно "борихсесмечкаведнъж". И все пак мнозина биха се затруднили в началото с прочитането на Iwrestledabearonce, за които очевидно не е било трудно да се преборят със смяната на вокалистката си. Хаотично написаният от мен увод не е случаен.
Когато чух за пръв път тяхна песен преди около година, бях сигурен, че тяхната музика е абсолютно неслушаема и само най-закалените от екстремни звуци уши биха могли да им се наслаждават. Това, разбира се, бе само на първо четене, но така и не успях да харесам парчетата им, комбиниращи няколко екстремни направления в метъла.
По-нататък в Iwrestledabearonce е настъпила важна рокада - фронтдамата им Krysta Cameron е "позабременяла" и е сдала микрофона на своята приятелка Courtney LaPlante, която пък се оказа не-толкова-Bjork, но не по-малко зла в пеенето.
Това обаче не е единствената разлика. Ако в първите си два албума бандата звучеше твърде несвързано и дори леко несериозно, то в чисто новия Late For Nothing се усеща, че целият хаос е организиран, дори бих казал обуздан, защото сложните рифове вече придобиват по-голям смисъл във водовъртежа на двойните каси и електрониката.
Iwrestledabearonce си остават доста авангардна и експериментална метъл банда, но вече се долавя някакъв почерк на по-мейнстрийм звучене, което аз лично приветствам с две ръце. Самите песни в албума са далеч повече песни в истинския смисъл на думата и заради вокалите на Courtney LaPlante. Новата певица е една идея по-невинна в "дрането" от своята предшественичка, но чистото ѝ пеене е изненадващо впечатляващо. Представете си, ако Nightwish или Evanescence правеха готина музика. След като допуснете тази възможност, имайте предвид, че така звучат мелодичните пасажи на мис LaPlante.
За да не останат разочаровани най-верните фенове на бандата, отбелязвам, че място за притеснение няма. В Late For Nothing има и достатъчно тежки маткор/деткор/метълкор и всякакви кор моменти, съперничещи по изчанченост на The Dillinger Escape Plan. Почти всяка една от песните комбинира по няколко несвойствени на пръв поглед елемента, но след повече слушания, този мит бива разбит.
Така например бях много любопитен какво ще е парчето, в което свири китарният маестро Steve Vai. Неговото ориенталско соло върху салса ритъма на Carnage Asada ми дойде малко изневиделица, което само доказва, че от Iwrestledabearonce може да очакваш неочакваното.
Лириките на LaPlante също са интересни и звучат поетично, особено на мелодичните части: "I felt the ocean breaking over my head, I'm spinning / A constant pressure I can't fight / I might not make it through the night", отваря вокалистката в сингъла Boat Paddle.
Дванадесетте песни се изнизват за около 38 минути и всичките са дълги между 2 и половина и 3 и половина минути, което си е солиден атестат за балансираност. Личните ми фаворити са споменатата вече Boat Paddle, откриващата Thunder Chunky, Firebees и най-радиофоничната от всички - Inside Job. Iwrestledabearonce и Late For Nothing не са за всеки вкус и ако сте любопитни за какво иде реч, да знаете, че кървенето от ушите е на ваша собствена отговорност, защото аз само пиша.
ОЦЕНКА: 7/10
Препоръчителни песни: Thunder Chunky Boat Paddle Firebees Carnage Asada Inside Job
Album: Late For Nothing
Year: 2013
Label: Century Media
Country: USA
Genre: Experimental Metal, Mathcore, Metalcore, Alternative Metal, Grindcore
Не е нужно да си завършил английска филология, за да можеш да си преведеш слетите думи от името на бандата от Калифорния, а именно "борихсесмечкаведнъж". И все пак мнозина биха се затруднили в началото с прочитането на Iwrestledabearonce, за които очевидно не е било трудно да се преборят със смяната на вокалистката си. Хаотично написаният от мен увод не е случаен.
Когато чух за пръв път тяхна песен преди около година, бях сигурен, че тяхната музика е абсолютно неслушаема и само най-закалените от екстремни звуци уши биха могли да им се наслаждават. Това, разбира се, бе само на първо четене, но така и не успях да харесам парчетата им, комбиниращи няколко екстремни направления в метъла.
По-нататък в Iwrestledabearonce е настъпила важна рокада - фронтдамата им Krysta Cameron е "позабременяла" и е сдала микрофона на своята приятелка Courtney LaPlante, която пък се оказа не-толкова-Bjork, но не по-малко зла в пеенето.
Това обаче не е единствената разлика. Ако в първите си два албума бандата звучеше твърде несвързано и дори леко несериозно, то в чисто новия Late For Nothing се усеща, че целият хаос е организиран, дори бих казал обуздан, защото сложните рифове вече придобиват по-голям смисъл във водовъртежа на двойните каси и електрониката.
Iwrestledabearonce си остават доста авангардна и експериментална метъл банда, но вече се долавя някакъв почерк на по-мейнстрийм звучене, което аз лично приветствам с две ръце. Самите песни в албума са далеч повече песни в истинския смисъл на думата и заради вокалите на Courtney LaPlante. Новата певица е една идея по-невинна в "дрането" от своята предшественичка, но чистото ѝ пеене е изненадващо впечатляващо. Представете си, ако Nightwish или Evanescence правеха готина музика. След като допуснете тази възможност, имайте предвид, че така звучат мелодичните пасажи на мис LaPlante.
За да не останат разочаровани най-верните фенове на бандата, отбелязвам, че място за притеснение няма. В Late For Nothing има и достатъчно тежки маткор/деткор/метълкор и всякакви кор моменти, съперничещи по изчанченост на The Dillinger Escape Plan. Почти всяка една от песните комбинира по няколко несвойствени на пръв поглед елемента, но след повече слушания, този мит бива разбит.
Така например бях много любопитен какво ще е парчето, в което свири китарният маестро Steve Vai. Неговото ориенталско соло върху салса ритъма на Carnage Asada ми дойде малко изневиделица, което само доказва, че от Iwrestledabearonce може да очакваш неочакваното.
Лириките на LaPlante също са интересни и звучат поетично, особено на мелодичните части: "I felt the ocean breaking over my head, I'm spinning / A constant pressure I can't fight / I might not make it through the night", отваря вокалистката в сингъла Boat Paddle.
Дванадесетте песни се изнизват за около 38 минути и всичките са дълги между 2 и половина и 3 и половина минути, което си е солиден атестат за балансираност. Личните ми фаворити са споменатата вече Boat Paddle, откриващата Thunder Chunky, Firebees и най-радиофоничната от всички - Inside Job. Iwrestledabearonce и Late For Nothing не са за всеки вкус и ако сте любопитни за какво иде реч, да знаете, че кървенето от ушите е на ваша собствена отговорност, защото аз само пиша.
ОЦЕНКА: 7/10
Препоръчителни песни: Thunder Chunky Boat Paddle Firebees Carnage Asada Inside Job
Коментари
Публикуване на коментар