Demon Hunter - Extremist

Artist: Demon Hunter   

Album: Extremist

Year: 2014

Label: Solid State

Country: United States

Genre: Metalcore, Christian Metal, Groove

FACEBOOK

Автор: Виктор 'ВИЧО' Балчиклиев

Започнах да слушам Demon Hunter някъде през 2006-2007, основно защото demon hunter-а Илидан от WarCraft III ми беше особен любимец, да ме прощават феновете на Артас. И защото ‘Not Ready To Die’е безобразно добра песен, която дълго време беше саундтрак на гимназиалните години. Днес продължавам да ги слушам, защото продължават да са все така добри и така и не изневериха на стила си.

Някои ги обвиняват в еднообразие и липса на оригиналност, но през годините Demon Hunter издадоха редица брилянтни албуми, в които изобилства оригинални композиции, размазващи брейкдауни, приказни мелодии. И напук на всички останали, така и не експериментираха с различни течения, което в този случай даде добър резултат.

Групата израства и израства до ниво, в което няма смисъл да се коментира защо и колко точно са доби и кадърни. За жалост Ryan Clark е единственият оригинален член на групата, но пък се превърна в запазена марка с онзи специфичен глас и богат диапазон. Останалите музиканти постоянно се сменят, но цялостта, идеите и звукът на бандата винаги са били същите.

Ако имам проблем с нещо, то е с етикета ‘Christian metal’ и не по някакви криви анти-религиозни причини, а защото не виждам смисъл и нужда религиозните виждания да бъдат обвързвани с музиката до такава степен, че да създават нов жанр. Фактът, че е Christian по никакъв начин не променя звука, така както по-религиозните текстове не те правят до толкова по различен от банди, които не се вписват в жанра. Прекалено общо и частно в същото време, няма нужда.

Като оставим това настрана, трябва да повторя или потретя, че Demon Hunter са много много добра банда. Без значение какъв точно метъл слушате, най-вероятно поне един албум в дискографията им ще ви хареса. С всичките метълкор, мелодет, груув, траш и дори ню метъл влияния, финалният им звук е до някъде изцяло специфичен за Demon Hunter и последният Extremist е още връх в кариерата им.

Албумът е по-добър от предния True Defiance (2012), който леко се луташе между хаотично натежаващи и лековато мелодични песни. Албумът е и в пъти по-добър от The World Is A Thorn (2010), в който може би едно от малкото наистина добри страни беше партнорството между Кларк и Бьорн ‘Speed’ Стрид от Soilwork и Disarmonia Mundi.

Extremist връща както онези безкомпромисни режещи песни като ‘Cross To Bear’, ‘Death’ и ‘Beyond Me’, така и сякаш позабравените мелодични класики като ‘I Will Fail You’ и ‘One Last Song’. Сред 12 песни в стандартното издания се появяват и ‘What I’m Not’ и ‘The Heart Of A Graveyard’ с доста по-поп и комерс влияние, което без да е нещо лошо, успя да изстреля Extremist до 16-а позиция в Billboard Top 200 за дебютната си седмица.

Към албума вече излязоха три lyric video - към 'I Will Fail You', 'The Last One Alive' и 'Artificial Light', и официален клип към 'I Will Fail You'. Държа да отбележа и колко силна е 'Beyond Me', макар да е от типа песни, които никога няма да видят нито клип, нито присъствие в сетлист.

Не се заемам да коментирам дали групата се изчерпва и какво предстои. За мен е важно Demon Hunter да поддържат това качество и постоянство. Седмият им студиен албум не отстъпва по нищо на предните и всяка една от по-добрите песни в Extremist съвсем спокойно може да се постави в така любимите Summer Of Darkness (2004) или The Triptych (2005).

Последно нещо – обожавам, когато някоя банда успее да създаде нещо емблематично покрай себе си (освен звука, естествено). При Demon Hunter това е доволното постоянство в обложките на албумите, което може само да погъделичка nerd-а в мен. Още един добър cover art на още един добър Demon Hunter албум, доволен съм.

ОЦЕНКА: 8.5/10

Препоръчителни песни:  Death   What I’m Not   Cross To Bear   Artificial Light   Beyond Me    Gasoline