The Crystal Method - The Crystal Method

Artist: The Crystal Method

Album: The Crystal Method

Year:2014

Label:Tiny E

Country: United States

Genre: Electronic, Big Beat, Breakbeat, Dubstep

FACEBOOK

Автор: Виктор 'ВИЧО' Балчиклиев

The Crystal Method са Кен Джордан и Скот Къркланд, електронно дуо от Лас Вегас, което добива световна популярност през 90-те - онова златно време за всички видове електронни поджанрове. Покрай всевъзможните клонове на електрониката, някъде там се заформя и така нареченият big beat – изкуствен термин, въведен по-скоро от пресата, за да разграничи нашумялата в края на миналия век музика.

Що е то big beat? Дефиницията му е доста бегла и се припокрива с други електронни жанрове, затова няма да изпадам в подробности. Big Beat използва неравноделни ритми (за разлика от монотонното техно или хаус), които напомнят на основата на breakbeat или drum’n’bass. Big Beat използва повтарящи се луупове от синтезатор, комбинирани с нисък и силно дистортнат бас, електронни китари, елементи от фънк и джаз, както и вокали, които напомнят пънк и дори метъл.

Половината тези думи реално не съществуват, но няма как да обясня стила по друг начин, освен да дам примери с групи – The Prodigy, The Chemical Brothers, Fatboy Slim, Propelerheads. Аааа, ето какво било, сега трябва да е по-ясно. Та, редом до лидерите на BIG BEAT-а се подвизават и The Crystal Method, банда с дълга история и променлив успех.

Името може и да не ви говори много, но със сигурност знаете не една тяхна песен, която впоследствие е оказала огромно влияние във формирането на по-модерните електронни жанрове. През 1997 излиза най-успешният им албум Vegas, от който са песни като ‘Keep Hope Alive’, ‘Busy Child’, ‘Trip Like I Do’ и т.н. – до болка познати от компютърни игри, трейлъри, екшън сцени, телевизионни реклами, семпли в други песни.

Знаете и онази ‘Born Too Slow’ с участието на Джон Гарсия  и Уес Борланд (Limp Bizkit), която става един от символите на NFS: Underground.  The Crystal Method са използвани още във Fifa 98, NFS: Nitro, Pimp It Up, League of Legends (за Lucian), Gran Turismo 2, Blur. Като допълнение, тяхна е и култовата ‘Nowhere To Run’ с безумната комбинация от DMX и Oзи.

Сред множеството албуми с ремикси и какви ли още не специални издания, The Crystal Method издават и няколко много приятни албуми – като споменатия Vegas, Legion of Boom, и доста приятния Divided By Night от 2009, от който са прекрасните ‘Down In The Now’ и ‘Smile?’. Без да съм им най-големият фен, съм голям почитател на big beat-а като цяло и винаги съм опитвал да следя бандите от жанра – признавам си, бях изненадан от излизането на ‘The Crystal Method’ преди няколко седмици.

Не знам дали защото стилът вече се изчерпа и лидерите му замряха (дори Prodigy вече не са онова, което бяха, няма спор), или защото просто не съм на електронна вълна, но албумът не ме впечатлява. Реално погледнато The Crystal Method е точно това, което очаквам от тях (което е подсилено и от символиката в заглавието на албум, който излиза двадесетина години след създаването им).

В албума може да се чуе по нещо от всички техни предишни произведения, както и няколко по-хитови песни. ‘Emulator’ изневерява леко на типичното звучене, но пък е по-хващаща и лесно възприемаема от класиките им. ‘Sling The Decks’ ми е личен фаворит, която леко напомня на песните в Divided By Now, докато ‘Storm The Castle’ леко препраща към лудниците във Vegas.

Стигаме и до ‘Over It’ с участието на Dia Frampton – официален промо сингъл и клип към албума. Песента е екстра, всичко е точно, наистина ми харесва, само че отново залагаме на дъбстеп. Нормално е повечето електронни групи и диджеи да се подвеждат по един от актуалните жанрове в електрониката, но в случая е малко излишно.

‘Over It’, колкото и да е готина (макар клипът да е безумен), няма нищо общо нито със стила на бандата, нито наподобява останалите песни в албума (освен може би Difference) и въобще кариерата им – промотирането на целия The Crystal Method чрез нея е малко евтин опит за обиране на повече публика без реално продукта да отговаря на рекламата. А продуктът не е лош и без вече неизбежен дъбстеп елемент.

Толкова за The Crystal Method – приятен и лек албум, който не блести с нищо особено и няма претенции за голям хит. Бих го препоръчал само на верни фенове на бандата или на хора, интересуващи се какво се случва със старите пионери на big beat-а.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни:  Over It   Sling The Decks   Storm The Castle   Difference   After Hours