Pennywise - Yesterdays (Вичо)
Artist: Pennywise
Album: Yesterdays
Year: 2014
Label: Epitaph
Records
Country: United
States
Genre: Punk Rock,
Skate Punk
Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев
“Can we go back to those days / When everything was simple then / And nothing could
ever change / Can we go back
to those days / We didn't
have a care at all / I wish I
could remain / Back in
yesterdays”. Повечето от вас веднага ще разпознаят припева на онзи
приятна ‘Yesterdays’ от иначе не толкова сполучливия From The Ashes (2003).
Групата, естествено, е Pennywise, и, съдейки по последния им албум, отговорът на въпроса по-горе (бел. ред. - Can we go back to those days?) е "Да".
С наскоро излезлият Yesterdays
калифорнийската пънк рок банда успява да върне първо себе си, а след това и
многобройните си фенове по света към онези славни и безгрижни дни от
носталгичното минало – за едни ранно детство, за други труден пубертет; дните в
зората на тази нова вълна пънк рок/скейт пънк; дните на ‘Genocide’, ‘Basket
Case’, ‘Linoleum’; дните, когато
Jason Thirsk все още беше жив.
Албумът общо взето е компилация от
неиздавани песни и демо записи, повечето композирани от Jason и никога
не намерили място в дискографията на Pennywise (с изключение на 'No Way
Out' и 'Slow Down', които сериозните фенове със сигурност разпознават). Yesterdays бележи и завръщането на Jim
Lindberg в бандата, а също така излиза и непосредствено след като миналата
година Pennywise отпразнуваха 25-ата си годишнина.
Като резултат, албумът е искрен,
емоционален, носталгичен, непретенциозен, но в същото време звучи като всеки
друг Pennywise – директен, бърз, неспирен, композиран на тънката линия между
мелодичност и агресивност. Yesterdays носи духът на старото и изразните средства на 90-те, но
преработени и презаписани, така че да звучат актуално и през 2014.
Признавам си, че пънк рокът не ми е най-любим стил и обикновено избягвам да ревюирам
банди, с които не съм достатъчно запознат. Всичко обаче тръгва от моя първи
клас (’98-’99, примерно), когато случайно ми попадна Americana – един албум, който
ми показа що е то истинска музика и какво може да се прави с китари и барабани.
The Offspring завинаги останаха незаменимо
любима моя група и предизвикаха значителен интерес към пънк рок, който впоследствие
ме сблъска с различни банди и албуми. Без да съм голям фен, по-късно открих
Pennywise, които веднага ме запалиха с по-мелодик хардкор песните им. Оттам
и се заслушах основно в по-новите им албуми и старите неща останаха
незабелязани (лесно поправимо).
По тази причина ще избягам каквито и да е
рецензии на песните в Yesterdays. Това, което ме вълнува е очевидната доза
емоционалност, детска наивност и директност, с които е продуциран албума - от записите, през дизайна на обложката, до страхотния клип на 'Violence Never Ending'. Макар All
Or Nothing (2012) да беше
един доста приличен албум, така и не
успях да възприема Pennywise без Lindberg и неговото завръщане само
засилва позитивизма покрай Yesterdays.
Отново ще споменем
и Jason Thirsk, чието самоубийство
пренаписва и все още влияе на историята и развитието на бандата. След всички
tribute албуми и турнета, идеята да презапишеш композирани от него парчета е
гениална, вълнуваща и много на място. Тук споменаваме и този любопитен запис от
репетиция от 1989, отново с Jason.
Стойността
и значимостта на Yesterdays е преди всичко в носталгията, с която са пропити
всички единадесет песни. Трудно може да се каже нещо лошо за подобен албум,
както е и ненужно да се поставя оценка на подобна идея. Без значение дали песните
ви харесват или не, Yesterdays със сигурност ще събуди отдавна забравени
спомени и моменти от „those days when everything was simple then and nothing could
ever change”.
ОЦЕНКА: 8/10 (символична)
Препоръчителни песни:
Violence Never Ending Am Oi! No Way Out Slow Down What You Deserve
Коментари
Публикуване на коментар