Rise Against - The Black Market (Вичо)
Artist: Rise
Against
Album: The Black
Market
Year: 2014
Label: Geffen/Interscope
Country: United
States
Genre: Punk Rock,
Alternative Rock, Pop Punk
Автор: Виктор
'Вичо' Балчиклиев
Обикновено започвам ревютата си с дълго въведение
за дадена банда, нейния стил, характерен звук, история, развитие. В този случай
това е повече от безсмислено, защото ако следите Scraggled Music редовно, то
Rise Against са ви достатъчно познати и може би знаете много повече от мен за
тях.
Илиян вече обсъди кои са те, с
какво допринесоха за пънк рока и как постепенно вихрушката на комерсиалния
успех ги превърна в повърхностна поп пънк банда, която макар да доминира рок
пазара в последние години, изгуби своята същност, идейност и, предполагам,
голяма част от първоначалната си фен база.
Накратко, слушайки The Black Market с
мисълта за предните два албума на Rise Against, мога с тъга да констатирам, че онзи
разгневен юноша, вдигнал юмрук срещу социалната неправда и назовавайки проблемите открито и безкомпромисно, бавно се е превърнал в немощен старец,
който тихо и жално оплаква тежката действителност.
Добре, няма нужда да сме толкова драматични.
Пичовете от Чикаго изиграха своята роля в развитието на пънк рока и алтернативния
рок като цяло. Късметът бе на тяхна страна и намирането на формулата за успех
ги изстреля там, където заслужаваха да бъдат. Каквото и да направят в момента,
то ще бъде въртяно до припадък по телевизията и радиата в и извън Щатите.
И все пак се надявах, че след солидните печалби от последните албуми, ще станат поредната
банда, която издава силен и обещаващ албум, с който намига към миналото и се
връща към онези ценности, за които са се борили от малкия гараж в началото. За
да благодарят на верните си фенове. За да покажат, че в музиката все още има
някаква ценностна система, а не само бизнес формули.
Дори сравнение с
предните албуми, обаче, е печално. Ако Endgame (2011) имаше ‘Satellite’
и ‘Architects’, а Appeal To Reason (2008) удряше с ‘Through Labour’, ‘Entertainment’
и ‘Saviour’, то The Black Market тотално издиша. Да, споменатите хитове също
бяха radio-friendly и композирани по
въпросната печеливша формула, но поне имаха някакъв заряд.
В този албум аз
поне не чувам дори малка доза оригиналност, емоционалност, агресивност, смисъл,
идея. Просто няма как да забравя емоционалността на парчета като ‘My
Life Inside Your Heart’ и ‘Life
Less Frightening’ , нито заряда на ‘Heaven
Knows’, ‘State Of The Union’
или ‘The First Drop’. Няма да спра да слушам ‘Give It All’ и ‘Injection’,
няма как да пренебрегна ‘Prayer Of The Refugee’.
Няма как да
приема, че група, която е създала шедьоври като Revolution Per Minute
(2003), Siren Song Of The Counter Culture (2005) и The Sufferer & The
Witness (2006) може днес да се гордее с The Black Market. Ако едно време леката
еднообразност се обясняваше с утвърждаване на собствено звучене и с
фундаментални теории на пънка, то сега
баналността е отблъскваща.
Да, сред цялата
боза има готини песни. Албумът отваря силно с ‘The Great Die-Off’ и вече
познатата ни ‘I Don’t Want To Be Here Anymore’ (с това епично Game of Thrones мотивче), с обещаващ ритъм и звук. Рязко обаче
темпото бива убито с някакви поп шлагери, в които дори текстовете издишат.
Към края отново
леко повдигаме настроението и се вдъхва надежда, че Rise Against не са се
изгубили съвсем. Хитови и комерсиални, ‘Zero Visibility’ и ‘Awake Too
Long’ поне демонстрират някак заряд.
Стигаме обаче до ‘People Live Here’ – задължителната балада в албумите на групата. Не че песента е
лоша, но преди под балада разбирах ‘Swing Life Away’, да си имаме уважението.
Та така с Rise
Against. Очаквах The Black Market да направи очаквания обратен завой към
първите албуми и да ми покаже, че една от любимите ми банди не е загинала. Точно
обратното, виждам само една печеливша група, която окончателно го е подкарала
по инерция с лесната формула. Осми албум няма да се слуша, отивам пак да си пусна Yesterdays.
ОЦЕНКА: 4/10
Препоръчителни песни:
The Great Die-Off I Don’t Want To Be Here Anymore Zero Visibility
Коментари
Публикуване на коментар