In Flames - Siren Charms

Artist: In Flames

Album: Siren Charms

Year: 2014

Label: Sony

Country: Sweden

Genre: In Flames, Melodic Metal, Alternative Metal, Melodic Death Metal

FACEBOOK

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев

  

   Публикувам това ревю с ясното съзнание, че загърбвам всякакви принципи и опити да бъда максимално обективен. In Flames не само са едни от най-големите ми любимци, а и може би една от най-влиятелните метъл банди през последните десетилетия. Въобще не преувеличавам, приносът на In Flames за развитието на тежката музика, особено в Европа, е колосален, и може лесно да се измери във внушителни 24 години и 11 студийни албума.

   Започвам директно с проблема покрай последния им албум Siren Charms – огромна част от фенове и критици открито го охулиха, защото не е достатъчно тежък като за In Flames, при това съдейки само по синглите. Сама по себе си тежестта първо е много относителна характеристика и, второ, никога не е била определяща за качество и сила на един албум. Наричайки един метъл албум слаб заради по-“лек” звук е ограничен възглед, който демонстрира единствено плашещо ниска музикална култура и пещерни идеали.

   През 2014, когато музикалния пазар е засипан от буквално стотици хиляди банди във всевъзможни стилове и от всякакви държави, могат да се намерят от екстремни до по-екстремни групи. Ако търсите тежест, знаете къде да търсите. Да, In Flames винаги са били запазена марка за стабилен мелодет, но от поне десет години посоката им на развитие е доста по-различна и логично стига и до Siren Charms.

   Били леки за мелодик дет банда. Ама нека не забравяме, че In Flames са едни от създателите на този жанр и благодарение на тях знаем що е то. Заедно с At The Gates и Dark Tranquillity (по-късно и Soilwork) пичовете утвърждават определен тип метъл и цяла субкултура, базирана в Гьотебург, Швеция, която впоследствие повежда стотици млади банди след себе си. И ако другите групи постепенно изчезват или западат, In Flames не спират и за миг.

   Първо показаха какво е то мелодичния дет метъл. След това с всеки следващ албум демонстрираха в какви посоки може да се развие този стил. След 2000 отново те бяха тези, които намериха начин да съхранят жанра, обогатявайки го с модерни изразни средства, така че да го спасят от западане и наивен идеализъм. In Flames се превърнаха в дефиниция.

   Те бяха тези, които показаха как една метъл банда може да е стабилна и брилянтна, без да се носят маски и гримове, без снимки по гробища, без текстове за смърт, дракони или Скандинавски легенди. Дори за миг In Flames не бяха комерсиални – първо жанрът не го предпоставя и второ – американския пазар така и не се отвори за тях, така че обвиненията, че са комерс са комични по простата причина, че In Flames ефирно време няма да видят.

   Още в Reroute to Remain (2002) демонстрира една по-различна насока от предните им албуми, която впоследствие беше развита в Soundtrack To Your Escape (2004) и особено в Come Clarity (2006, един от най-големите им албуми). Да се реве за загубата на едно звучене, което е загърбено от бандата от повече от 10 години също е необяснимо за мен. Siren Charms е логичното продължение на поредица от албуми и музикално развитие.

   Има го моментът с напускането на Jesper Stromblad, който е боготворен и наричиан от много хора „бащата на мелодичния дет”. Неговото отсъствие от 2010 насам определено оказва някакво влиание, но Sounds Of A Playground Fading (2011) и сега Siren Charms доказват, че втората китара (и бивш барабанист до 1999) Bjorn Gelotte също има огромен принос за създаването на типичния In Flames звук и тяхното музикално наследство.

   Интересно е, че критиците ги обвиняват, че са си загубили въпросния характерния звук. И все пак едва ли има фен, който може да обърка кой стои зад всяка една от песните в Siren Charms. Няма кой да обърка специфичния глас на Anders Friden, начинът на свирене на барабанистта Daniel Svensson, рифовете и уникалните мелодии на Bjorn, композиции и аранжимент. Нека не си говорим глупости, защото Siren Charms е толкова In Flames албум, колкото Come Clarity или дори Clayman (2000).

   Пък и да се върнем към тежестта. В албума си има песни като ‘Everything’s Gone’ и ‘When The World Explodes’ да ви напомнят кои точно са In Flames. Siren Charms е един много по-мелодичен, експериментален, може би прогресив (не помня някой да е хулил Mastodon, които не са постигнали и половината на In Flames, без да ги сравнявам), дори алтърнатив албум, с по-голяма доза емоционалност и романтика, граничеща с дуум наклонностите на банди като Opeth и Katatonia (може би е показателно и че In Flames тръгват на турне точно с Opeth).

   Не на последно място, разнообразието в идеите, текстовете и мелодиите във всяка песен в Siren Charms трябва да са достатъчни да впечатлят и най-големия критик. Ако продължавате да сте с манталитета на средностатистическия потен пого мьетал, по-добре не си правете труда да го слушате. Факт е, че официалните сингли ‘Rusted Nails’ и ‘Through Oblivion’ далеч не са най-силните песни в албума и очаквано предизвикаха дори моето недоволство, но само едно слушане на целия албум веднага ме убеди колко точно прекрасна е концепцията и реализирането на Siren Charms. Класата си е вечна.

П.П. – Ще прощавате, че ревюто излезе толкова дълго и се превърна в една апология на In Flames – това не е обичайна практика за блога.

П.П. 2 – Какво по-удачно име от Siren Charms за подобна музика – мистериозна, пленителна, чаровна.

ОЦЕНКА: 9/10

Препоръчителни песни:  Dead Eyes    Paralyzed   Everything’s Gone   When The World Explodes   With Eyes Wide Open   Filtered Truth