Godsmack - 1000hp

Artist: Godsmack

Album: 1000hp

Year: 2014

Label: Universal / Republic / Spinefarm

Country: United States

Genre: Heavy Metal, Alternative Metal, Hard Rock

FACEBOOK

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев

  

Time to rewind

Back to 1995 when we were nothing

Walking through the streets of Boston no one listening

No one caring about the empty rooms we played

Until they all showed up one for one day

Then we took the stage and everything changed

   Така започва отварящата песен и първи сингъл ‘1000hp’ (hp = horsepower, да не се чудите) от новия шести албум на всеобщите хеви метъл любимци Godsmack. С нескрито самодоволство Godsmack е поредната банда, която с натрупан опит, утвърден имидж, изграден стил, завидна фен база и солидна дискография, поглежда назад към онези трудни първи крачки и вярната публика, съпътствала ги плътно през годините.

   Всички знаем кои са Godsmack и за какво се борят. С достатъчно труд и упоритост бандата си създаде име, разпознавано и харесвано във всяко кътче на света. Без значение с какво се занимавате и каква музика слушате, няма как да не знаете хитове като ‘I Stand Alone’ (песента от оня филм със Скалата и ония скорпиони, както е по-известна в далечните кътове на родината) и ‘Awake’.

   След албуми като Awake (2000) и Faceless (2003) някои критици си позволиха да наричат Godsmack “новите Metallica”. Без да имам мнение по въпроса, без да искам да възхваля Godsmack или да принизя Metallica, прилики могат – не толкова в музика и стил, колкото в имидж, поведение, значимост, принос и т.н. Което пък е колкото плюс, толкова и минус.

   Някъде из годините спрях да следя Godsmack не поради конкретна причина, а защото след IV (2006) леко ми доскучаха. Като всеки ясно дефиниран и утвърден стил, хеви метълът също крие риск групите да затънат в еднообразие. Пуснах си новия 1000hp с ясната идея какво да очаквам и реално няма и грам изненада.

   Четох няколко ревюта, пълни с критики как албумът не е от класата на Faceless и определено не съм съгласен по простата причина, че не може да извадиш един албум от контекста на времето просто ей така и да го сравниш с нещо, появило се 10 години по-късно. Ако 1000hp беше излязал през 2003 най-вероятно щеше да предизвика същата еуфория.

   Споменатото отварящо парче ‘1000hp’ и любимата ми ‘I Don’t Belong’ са заредени с онази първична енергия, замаскирана ярост и хеви метъл непоколебимост, които се превърна в запазена марка на Godsmack. ‘Something Different’ пък загатва за онази прикрита романтична мелодичност на харизматичния фронтмен Съли Ерна, заради който девойките обикновено се подмокрят и узупрират предните редици по фестивалите.

   За да са доволни всички фенове, ‘Turning Into Stone’ е намигване към онези по-акустични и екзотични „tribal” парчета като класиките ‘Voodoo’ и ‘Serenity’. Няма какво да си кривим душата, 1000hp си е класен албум, който би се въртял по всяка една радиостанция и който тепърва ще пълни концертни зали и телевизионния ефир.

   Нещо, което така и не харесах в Godsmack e цялата хеви метъл стереотипност, която лъха от дискографията им. От текстовете до имиджа на Съли и компания, всичко напомня за клиширан Тексаски рокер. Лееща се бира, мириз на бензин, разголени девойки с кожени дрехи, разкъсани дънкови якета, пърпорещ Харли, рунтави коси и бради, парещото слънце на средните Щати, Американската моторна хеви идеология отдавна се изтърка и не е по вкуса ми праз 2014 (нищо против бирата и девойките).

   Ако се абстрахирате от баналността и еднобразието, 1000hp е един приятен, лесно смилаем, предвидим и смея да кажа силен албум на една банда, която няма нужда от представяне и няма навика да разочарова. Дали конските сили са 1000 е под въпрос, но албумът доказва, че Godsmack все още имат достатъчно мощност в двигателя.

ОЦЕНКА: 7/10

Препоръчителни песни:  1000hp    I Don’t Belong   Something Different   Living In The Grey   Turning Into Stone