Lagwagon - дисекция на дискографията

След 9 години пауза Lagwagon ще издадат нов албум, който ако съдим от тийзърите, ще е величествен. Още помня в MySpace как на профила на бандата имаше следното стилово описание: Punk/Metal/Metal. PUNK/METAL/METAL - How cool is that?

Докато чакаме предстоящия Hang! (датата е 25 октомври), нека прегледаме набързо дискографията на тези титани от Калифорния.

Duh (1992)
Две десетилетия по-късно Джоуи Кейп признава, че дебютът на бандата е бил записан и миксиран само за 4 дни. Продуцент е Fat Mike от NOFX, а това е едно от първите издания за лейбъла Fat Wreck Chords. Duh постига солиден ъндърграунд успех, залагайки на много хеви метъл рифове и стил на свирене, който някои наричат stop'n'go заради барабаниста Дерик Плърд. Lagwagon поставят солидна основа, а в този албум са някои от най-обичаните от феновете им песни - Angry Days, Tragic Vision, Beer Goggles и кавъра на Bad Moong Rising на Creedence Clearwater Revival.
ОЦЕНКА: 8/10

Thrashed (1994)
Вторият албум на Lagwagon излиза, когато пънк рокът е започнал да става мейнстрийм. Thrashed не достига седемцифрени продажби, макар според Fat Mike изданията на лейбъла му от онзи период ('93-'94) да реализират между 200 и 300 хиляди копия. С този албум Lagwagon надграждат много след Duh. В лирическо отношение Джоуи Кейп показва много повече зрялост и сериозност (Island of Shame, Rust), въпреки че хуморът също е запазен (Stokin' the Neighbors, Going South). Вокалите му също са на по-високо ниво, а инструменталите стават все по-изчистени, с технични китарни рифове, разчупени и вибриращи бас линии и марковото свирене на барабани на Дерик. Thrashed е абсолютна класика и неслучайно е включен в топ 10 на любимите ми албуми за всички времена.
ОЦЕНКА: 10/10

Hoss (1995)
Третия албум на бандата излиза 23 месеца след Thrashed и бележи край на една ера. Lagwagon претърпяват една ушевадна промяна, залагайки на далеч по-мелодичен поп пънк саунд, отколкото на метъл рифове и скорострелни сола, а изненадите включват неравноделни бийтове в парчета като Move the Car. Hoss е (р)еволюционен както за бандата, така и за стила. С песни като Sleep, Sick, Razor Burn и Violins - Lagwagon полагат стандарти, които не могат да бъдат застигнати от нито една поп пънк банда на нашето съвремие. Една дума за Hoss - ШЕДЬОВЪР!
ОЦЕНКА: 10/10

Double Plaidinum (1997)
След Hoss в Lagwagon настъпват промени, тъй като единият китарист Шон Дюи и барабанистът Дерик напускат. Със сигурност това оказва влияние върху групата, тъй като Double Plaidinum определено е на по-ниско ниво от предходните два албума. Това, което трябва да се знае, че новият барабанист Дейв Рон (R.K.L и по-късно в Me First and The Gimme Gimmes и освен това лирически герой в Stokin' the Neighbors) е любимият ми пънк барабанист изобщо и той се справя по перфектен начин с това да замести Дерик, а заглавието е закачка с всички групи, които се фукат със своите платинени и мултиплатинени продажби. Повечето от песните обаче не са на нивото на тези от Hoss, макар някои като Choke и Alien8 да са фен фаворити и имат трайно присъствие в концертните сет листи на Lagwagon.
ОЦЕНКА: 7/10

Let's Talk About Feelings (1998)
До известна степен Let's Talk About Feelings е на нивото на предходния албум - стилизирано издържан, но без творческо надграждане, въпреки отделни композиции. Всъщност доста хора, които са изпуснали албумите на бандата от първата половина на 90-те научават за Lagwagon заради една от песните тук - May 16, която е включена в саундтрака на играта Tony Hawk's Pro Skater 2. Няма да крия, че това една от най-любимите ми песни на групата, чието послание е обяснявано вече от Джоуи Кейп (става дума за край на дългогодишно приятелство), но е толкова добре прикрито, че може да се тълкува по доста различни начини. Let's Talk About Feelings е симпатичен и приятен албум, но не и разтърсващ.
ОЦЕНКА: 7,5/10

Let's Talk About Leftovers (2000)
Никога не съм бил фен на компилациите с неиздавани песни. Тук имаме цели 25 песни, плюс няколко скрити и няма как да се получи нещо кохерентно. Разбира се, има и няколко страхотни попадения като Wind In Your Sails, Allison's Disease и Brodeo, кавърите на No One Like You на Scorpions и великолепната Want на Jawbreaker. Като цялостно издание обаче е трудно да му се даде правдива оценка, тъй като е ясно защо бандите издават някои песни чак в подобни издания - просто защото преди да смятали за недостатъчно добри.
ОЦЕНКА: 6/10

Blaze (2003)
Blaze може да се нарече голямото завръщане на Lagwagon. Бандата събира разхвърляни парчета мозайка от Thrashed, Hoss и Let's Talk About Feelings и ги подрежда в един нов унисон. Групата запазва марковите си китарни рифове и сола с уа-педал, темпото на песните постоянно се променя, много често неочаквано, а Джоуи Кейп намира перфектния начин да се шегува с възрастта си в песни като Falling Apart. До известна степен именно Blaze е албумът, с който Lagwagon успяват да съчетаят своите различни дирекции, без това го прави да звучи разнородно.
ОЦЕНКА: 9/10

Live In A Dive (2005)
Lagwagon се оказва седмата банда от каталога на Fat Wreck Chords, която се включва в концертните серии на лейбъла - Live In Dive. Като всеки един пънк албум, най-лошото за нас като слушатели, е, че не сме били там. Иначе е ясно - Lagwagon се справят безупречно, свирят няколко неиздавани песни, куп класики и вероятно са размазали щастливците, присъствали на записа.
ОЦЕНКА: 8,5/10


Resolve (2005)
Дерик Плърд, който напуска бандата след Hoss, продължава да работи с Джоуи Кейп по странични проекти като Bad Astronaut, се самоубива през април 2005 година, заради проблеми с психическото здраве. Почти веднага след това Lagwagon записват албум, който е техният Full Circle. Resolve е тъжна и мрачна ода за изгубен завинаги другар, а песни като Heartbreaking Music, Infectious и Sad Astronaut не биха били разбрани, ако човек не е наясно с тъжния край на Дерик. Искреността в думите на Джоуи на моменти е твърде болезнена и това се усеща и в начина му на пеене.
ОЦЕНКА: 9,5/10

I Think My Older Brother Used to Listen to Lagwagon EP (2008)
Няма какво да се лъжем - какво заглавие само! Това EP съ 7 песни е ни повече, ни по-малко в стилистиката на Blaze и е също толкова добро. Песни като B-Side и Memoirs And Landmines показват, че Lagwagon винаги са в отлична форма. Това се оказва и последният студиен запис на групата до анонсирането на предстоящия албум Hang!.
ОЦЕНКА: 8/10

Putting Music In Its Place (BOX SET, 2011)
Тук няма да поставям оценка, защото не мисля, че е нужда. Винаги съм обожавал този артуърк (виж най-отгоре) и смятам, че това е ясно доказателство колко е добро чувството за хумор на Lagwagon. Ремастерираните албуми са окей, макар че не лично за мен по-важното тук са акустичните версии на песни като Angry Days и May 16, които са изключително красиви, а просто от любопитство е интересно да се чуят и разни демота на други класики.