Ill Nino - Till Death, La Familia

Artist: Ill Niño

Album: Till Death La Familia

Year: 2014

Label: Victoria

Country: United States

Genre: Alternative Metal, Melodic Metalcore, Nu Metal, Latin Metal

FACEBOOK

Автор: Виктор 'Вичо' Балчиклиев

  

   Пускам си Till Death, La Familia пак, и пак, и пак, и продължавам да не съм сигурен какво ми е мнението. Има албуми, които те грабват още от първото слушане, има и такива, които те отказват от първата песен. TDLF e от онзи трети тип, за който ти трябват двадесет слушания, за да ти хареса. И обикновено ти омръзва завинаги след това.

   Иначе Ill Nino са ми големи любимци и, предполагам, не само на мен. През последното десетилетие се утвърдиха като една от най-постоянните и стабилни алтърнатив метъл банди. През годините създателите и основни лица на бандата – Dave Chavarri (барабани) и Christian Machado (вокал) успяха да съхранят онази оригинална идея и енергия, която моментално грабна феновете по света.

   Ill Nino имат изключително характерно звучене и много трудно могат да бъдат объркани. Постоянно комбинират ню/алтърнатив метъл с по-тежък метълкор, разнообразен от латиноамерикански привкус и много перкусии. Мачадо пък затвърди имиджа си на един от най-харизматичните и силни фронтмени в модерната тежка музика. До тук отличен.

   Няма как Ill Nino да не са всеобщи любимци след онези вече носталгични Revolution Revolucion (2001), Confession (2003) и One Nation Underground (2005) – едни страхотни албуми, след които имахме честта да видим латинската свита на Мачадо и в София. Последваха няколко колебливи години с откровено разочароващи албуми, преди през 2012 да се появи Epidemia.

   Epidemia постави доста въпроси относно бъдещето на Ill Nino. След няколкогодишен спад бандата се завърна с една смазваща енергия и сравнително втежнено звучене. Израстването на групата съвпадна почти перфектно с порастването и на по-голямата част от фен базата им. Въпреки много добрите впечатления, албумът не успя да ме убеди, че Ill Nino не са се изчерпали и, за жалост, Till Death, La Familia по-скоро ме кара да мисля, че са.

   Не, че албумът е лош. Напротив, много е готин. Иска ми се да не ги бях чувал никога и TDLF да е един дебютен албум на нова нечувана банда – най-вероятно щях да полудея. След дълги години слушане и вярно следене обаче Nino стават еднообразни и дори скучни. TDLF продължава започнатото от Epidemia с леко връщане назад към оригиналния стил на бандата – песните вътре съвсем спокойно могат да се разпределят по предните албуми.

   В сравнение с Enigma (2008) и Dead New World (2010) TDLF е наистина страхотен. Започва изключително силно с напевното ‘Live Like There’s No Tomorrow’ и ударната ‘Not Alone In My Nightmare’, стига до по-хитовото и комерсиално парче ‘I’m Not The Enemy’ и продължава с ‘Blood Is Thicker Than Water’, която засяга темата за семейство, родова принадлежност и т.н. – нещо, което няма как да не се харесва на феновете им (характерно този тип латиноамерикански трайбъл метъл банди носят със себе си усещане за „племенно” обединение сред публиката си).

   И втората част на албума не отстъпва с насечената ‘World So Cold’, една от любимите ми ‘Dead Friends’ и резачката ‘Payaso’. За пореден път Nino са уцелили сравнително перфектен баланс между мелодичност, леки вокали, крещене, по-брутални части, брейкдауни, перкусии и всякакви орнаменти. До тук всичко звучи перфектно, но албумът просто издиша в малките детайли.

   Тексответе така или иначе никога не са им били силна страна, но в TDLF дразнят особено на моменти (сериозно, "The cops are banging on the front door / They want to burn me"...?!). Аранжиментът и цялостно композиране на повечето песни остава банален и клиширан, а по-интересните части сякаш вече сме ги чували някъде. И, не на последно място, струва ми се, че албумът можеше и да е продуциран и миксиран по-добре, за да се прикрият някои дреболии.

   Пускам си го и пак, и пак, и скоро ще спра не защото не ми харесва, а защото става скучен. Продължавам да се възхищавам на Ill Nino за енергията и постоянството (и като стил, и като състав). Макар никога да не достигнаха върховете на нито един жанр (може би от прекалено комбиниране), групата си остава една от наистина добрите модерни метъл банди, които периодично ни радват с нови албуми, пък дори и те да си приличат. Скептицизмът, породен от праволинейната им дискография, обаче, си остава.

ОЦЕНКА: 7.5/10

Препоръчителни песни:  Live Like There’s No Tomorrow    Not Alive In My Nightmare   Dead Friends  I’m Not The Enemy   Payaso