King Of Sorrow - Bow To My Wrath
Банда: King Of Sorrow
Албум: Bow To My Wrath
Лейбъл: Ugly & Proud Records, 2017
Жанр: Hardcore Punk, Metalcore, Post-Hardcore
FACEBOOK
King Of Sorrow е името на единствената песен на Sade, за която се сещам и неслучайно тя е първият резултат от търсачката на Spotify. Чудя се дали на членовете на българската хардкор банда със същото име често им казват за това. Но плоската шега настрана - нека поговорим за един (най-малкото) интересен дебют на родната ъндърграунд сцена.
Хората в тази банда - Ангел (вокали), Иван (бас), Михаил (китари) и Радослав (барабани) са (били) замесени в изключително интересни и (може би несъвместими на първо четене) банди и проекти като Feedbacker, КПД-0, Mytrip и Expectations, но крайният резултат в Bow To My Wrath е чудесно включване към трендовете в съвременния хардкор.
Албумът имат 9 парчета, които капсулират почти безгрешно всяка една нота и всяка една лирическа тема в това течение през 2017-та. Още от нахлуващото в галоп интро на Crown на всеки ще му стане ясно, че в Bow To My Wrath няма да има никакъв покой. Бандата демонстрира финес и агресия - режещи китари, бумтяща ритъм секция и доволно сърдити вокали. В средата пък "виси" величественият инструментал Steppenwolf, който разполовява Bow To My Wrath на две части. Темпото в албума често "сменя предавки" - от бърз d-beat към бавен груув или обратното, но винаги със смазващо тежък саунд, така че ако очаквате баладично разложени акорди, по-добре потърсете някъде другаде - например в дискографията на Sade.
За King Of Sorrow това е позитивен аспект. Ако човек се вгледа в обложката (дело на барабаниста Радо), едва ли би искал да слуша някаква неоправдана мелодичност. Bow To My Wrath засвидетелства цялостната си енергия към всички важни теми в хардкор сцената - от критика към организираните религии (Shallow) до защита на правата на животните (We Suffer As Equals) и го прави със замах.
Със сигурност King Of Sorrow не е група за всеки и този албум притежава силата да "изцежда" слушателя. Хардкорът е музика за непредубедени хора, но Bow To My Wrath не е музика за всеки ден, седмица или месец. Но определено дебютът на новата банда е нещо, което заслужава стабилни похвали, дори да ми се струва, че миксът можеше да е малко по-добър. Самият факт, че албумът се разпространява на винил от Ugly & Proud Records, също е един кардинален довод за важността на това издание в една неособено приветлива българска ъндърграунд реалност.
Албум: Bow To My Wrath
Лейбъл: Ugly & Proud Records, 2017
Жанр: Hardcore Punk, Metalcore, Post-Hardcore
King Of Sorrow е името на единствената песен на Sade, за която се сещам и неслучайно тя е първият резултат от търсачката на Spotify. Чудя се дали на членовете на българската хардкор банда със същото име често им казват за това. Но плоската шега настрана - нека поговорим за един (най-малкото) интересен дебют на родната ъндърграунд сцена.
Хората в тази банда - Ангел (вокали), Иван (бас), Михаил (китари) и Радослав (барабани) са (били) замесени в изключително интересни и (може би несъвместими на първо четене) банди и проекти като Feedbacker, КПД-0, Mytrip и Expectations, но крайният резултат в Bow To My Wrath е чудесно включване към трендовете в съвременния хардкор.
Албумът имат 9 парчета, които капсулират почти безгрешно всяка една нота и всяка една лирическа тема в това течение през 2017-та. Още от нахлуващото в галоп интро на Crown на всеки ще му стане ясно, че в Bow To My Wrath няма да има никакъв покой. Бандата демонстрира финес и агресия - режещи китари, бумтяща ритъм секция и доволно сърдити вокали. В средата пък "виси" величественият инструментал Steppenwolf, който разполовява Bow To My Wrath на две части. Темпото в албума често "сменя предавки" - от бърз d-beat към бавен груув или обратното, но винаги със смазващо тежък саунд, така че ако очаквате баладично разложени акорди, по-добре потърсете някъде другаде - например в дискографията на Sade.
За King Of Sorrow това е позитивен аспект. Ако човек се вгледа в обложката (дело на барабаниста Радо), едва ли би искал да слуша някаква неоправдана мелодичност. Bow To My Wrath засвидетелства цялостната си енергия към всички важни теми в хардкор сцената - от критика към организираните религии (Shallow) до защита на правата на животните (We Suffer As Equals) и го прави със замах.
Със сигурност King Of Sorrow не е група за всеки и този албум притежава силата да "изцежда" слушателя. Хардкорът е музика за непредубедени хора, но Bow To My Wrath не е музика за всеки ден, седмица или месец. Но определено дебютът на новата банда е нещо, което заслужава стабилни похвали, дори да ми се струва, че миксът можеше да е малко по-добър. Самият факт, че албумът се разпространява на винил от Ugly & Proud Records, също е един кардинален довод за важността на това издание в една неособено приветлива българска ъндърграунд реалност.
7.25/10
Чуй: Crown Shallow Steppenwolf We Suffer As Equals
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар