MADE IN BG: Уикеда - Ревюлюция (1999)

Уик-уик-уикеда-уикеда... Spleen.

Ако някога край градчето Божурище в Софийска област открият древни руини, то на тях няма как да не изрисувани странни символи, подобни на чаша за кафе и масурче, които археолозите ще преведат като Уи-Ке-Да, а на старобожурски и като Spleen. От останките на някогашната си траш метъл банда, Ерол и Росен поемат по друг път, предначертан от звездите, леките легални и нелегални опиати и неочакваното откритие да чуеш The Impression That I Get на The Mighty Mighty BossTones. Защото след един радикален стилов завой, Spleen сменя името на Уикеда и се превръща в еднa от най-обичаните банди на българска музикална сцена изобщо, благодарение най-вече на фундаменталния си дебют "Революция".

Ах, спомени...

Когато през 1999-та година "А ние с Боби двамата пием кафе" избухва в родния радио и ТВ ефир, аз тъкмо бях "заек" в гимназията. Дотогава за мен и за огромна част от родното население думата "ска" не е нищо повече от единственото число на приспособление за определен зимен спорт, упражняван върху стабилна снежна покривка. И наистина, ако изключим разни изгъзици на Хиподил, Уикеда вкарват в обръщение у нас първия легитимен ска/реге/пънк албум, около 2 или 3 години след като този третата ска вълна е преминала своята приливна мощ в САЩ, Европа и всичко, което не е Третият свят. Затова и "Революция", макар и закъсняло, е  революционно издание за българските стандарти.

Ако си мислите, че сега ПИК и Блиц са зле, нека си припомним как е бил "заловен" хероин за 3,5 млн лева,
но новината е сбита в някаква смешна малка колонка встрани, защото много по-важно е, че
голямото зло Уикеда е ляло побезпардонен начин цинизъм насред центъра на Хасково.
Гришо и Мъри Стоилов са омерзени!

Шестица тролей

Много са факторите превърнали Уикеда в своеобразен феномен. Някак логично е два се хванем първо за текстовете. Фронтменът Ерол хвана ни в клин, ни в ръкав всички със своите причудливи истории за измислени и реални герои с имена като Мари-Анна, Панталей, Иван, Ернесто Че Гевара, Боби и Ваня (между другото, все още се вълнувам дали Ваня е мъж или жена). Екзистенциализъм среща сарказъм - как иначе бихме могли да опишем срещата на Сартър, Камю и Волтер с битовизмите на гореописаните персонажи, всеки от които има своя собствена уникална съдба, която е или смешна, или тъжна, или просто нелепа или и всичките едновременно. Което е по-важно обаче, че в разказите можеш да намериш винаги нещо, с което да се отъждествиш.

В едно такова допотоно превозно средство на
СГС Панталей е попитал Мари-Анна
фундаменталния въпрос "Коя си пък ти?"

Нарекоха се бунтовници

Музикалната картина на Ревюлюция е пъстра, без съмнение доминирана от неочаквано добре приетата от широката аудитория комбинация от ска, реге и пънк, но под повърхността Уикеда предлагат много повече. Песента "Пинокио" е сред най-подценяваните в дискографията на бандата, а в нея може да открием лудостта на психеделичния фънк метъл на Primus, докато експлозивността на припева на "Иван" забива в Rage Against The Machine тоналност. В един от двата бонус трака "Сватбъ" пък може да се чуе традиционната палава балканска атмосфера ала Горан Брегович с обичайната доза трагикомичност в лириките.

Кучият гъз

Неостаряващите хитове обаче са тези, които превръщат "Ревюлюция" в един от най-запомнящите се дебюти в българската музика.  Веселяшкият приповдигнат ска/пънк се лее на талази в "Боби" и "Мари-Анна", които са гигантски, вселенски радио хитове за нашата реалност, но те едва ли биха били такива през 1999/2000, ако Ерол пееше на запис "истинските" текстове, възмутили хасковския репортер: "А ние с Боби двамата пушим трева" и "О, марихуана, ай лов ю соу мъч". Чуждите езици никога не са били силната страна в пеенето на фронтмена, но трябва да му отдам заслуженото, че глуповатият му испански в "Ернесто Че Гевара" и абсурдния английски в другия бонус "Диана" (кавър на Пол Анка) тук са на майтап и пасват като пет пария в кесия.

Жълта революция

"Революция" е повратна точка в много отношения, като дори в негативните такива това е окей. Да, на хоризонта се появиха нелепи и селяндурски банди, които яхнаха вълната - например Джанго Зе и Обратен Ефект, но в ъндърграунда изгряха имена като Pizza, La Muchedumbre, Sofia Ska Skins, Switchstance и много други, а с това и мнозина влязоха навътре в ска култура и rude boy движението. Малко след "Революция" пък Уикеда и още няколко родни банди сформираха уникалното за времето си сдружение/лейбъл за независима музика "Жълта музика", което изкара под светлината на прожекторите Остава, Анимационерите, Блуба Лу точно в разцвета на телевизия ММ. Този албум е и своеобразен комерсиален пик за Ерол и компания с над 30 000 продадени бройки (за справка, според настоящата регламентация на БАМП, това означава 15 пъти ПЛАТИНЕН), но тепърва култът към бандата се разраства в следващите години. "Революция" и до ден днешен си остава един от най-влиятелните дебюти в историята на българската музика.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

Melekh - Светлината, която ми дава надежда (2007)