Jeff Rosenstock - POST-
Албум: POST-
Лейбъл: Polyvinyl, 2018
Жанр: Alternative Rock, Indie Rock, Pop Punk, Power Pop, Ambient
Новата 2018-та година за мен започна с неочакван подарък - чисто нов албум от може би най-готиния DIY пънк герой на нашето време Джеф Розенсток. Неговият предишен студиен проект WORRY. бе сред топ изданията на 2016-та, а през миналия март бившият фронтмен на Bomb The Music Industry! си проправи път към върха на любимите ми концертни изпълнители. Затова и когато видях поста във Facebook за POST-, нямах търпение да натисна "play".
Джеф наистина е великан по своему. Ако Beyonce или Eminem изкарат албум от нищото, те едва ли ще се притесняват за възвръщаемост. При Джеф финансовата страна е съвсем друга история, но на него очевидно не му пука чак толкова, въпреки че до голяма степен и POST- е историята на обикновения човек, който плаща наем, тегли кредити и се сблъсква с ежедневни житейски проблеми.
В известен смисъл този албум е хроника на живота на Джеф след WORRY., което слага в кюпа почти всеки средностатистическия (либерален) американец в ерата на Доналд Тръмп. POST- съдържа едва 9 парчета, но две от тях - откриващото USA и финалното Let Them Win са с обща дължина почти 19 минути, което е почти колкото останалите 7 трака.
Отвъд времетраенето, този албум всъщност може да се каже, че е концептуален. USA е гигантска песен, чийто рефрен "We're tired and bored" капсулира апатията на вече примирения вече средностатистически либерал. Изпод гаражния пънкарлив инструментал е внедрена успокояваща ембиънт мелодия, която се появява отново и във финалното парче. В Let Them Win вече Джеф е зарязал "не ми дреме" настроението и вкарва бойния призив "They're not gonna win again, We're not gonna let them win, FUCK NO".
И ако тези две епични, контрастиращи лирически, но тематично обвързани музикално парчета не са достатъчно доказателство за великолепието на Розенсток, то "плънката" е доста сочна също. TV Stars е просто прекрасно меланхолично и иронично изпълнение, набухано с още откровения "I can't play piano all that well, Like I'm fine / I can get away with it if I'm acting like I'm drunk on stage". В него се усеща познатият от WORRY. Beatles почерк, какъвто има и в баладата 9/10, в която Джеф си противоречи на последния цитат с красиви пиано мелодии, а бас линиите носят плажна носталгия.
По-пънкарливата страна на албума избива в Ramones-кото Beating My Head Against The Wall, потенциалния нов мошпит фаворит Yr Throat и симпатичното поп-пънкче Melba, а All This Useless Energy е сериозно голям камък в градинатна на Weezer след разочароващия им последен албум Pacific Dream. Парчето Powerlessness пък има доста сходна мелодия с Tellin Lies от последния албум на The Menzingers (бел. ред. - Джеф бе на турне именно с тях, когато го гледах на живо миналата година).
POST- е чудесно начало на музикалната 2018-та година. Много хора по света не са наясно, че имат нужда от повече Джеф Розенсток в животите си. Самият аз доскоро не го осъзнавах напълно. Затова направете си услуга и слушайте POST- и се наслаждавайте.
8.50/10
ЧУЙ: USA TV Stars Powerlessness Melba 9/10
ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:
Коментари
Публикуване на коментар