The Menzingers - After The Party
Албум: After The Party
Лейбъл: Epitaph, 2017
Жанр: Punk Rock, Alternative Rock, Heartland Rock, Folk Rock
Илиян Иванов
Великият сериал The Office спря излъчване през 2013-та година, Джо Байдън - известен главно покрай култовите мемове с Барак Обама, вече от месец не е актуалният вицепрезидент на САЩ, бащата на Хилъри Клинтън - Хю Родъм отдавна е починал, емо героите Tigers Jaw са доста неактивни в последните години, а Motionless In White винаги са били тъпа банда, което оставя The Menzingers като най-голямата гордост на Скрантън, Пенсилвания. Да, всички изброени "герои" са от споменатото градче, но само The Menzingers устискаха да останат за After The Party, който се оказва поредният им страхотен албум.
Имах удоволствието да ревюирам предишните две издания на бандата - On The Impossible Past (2012) и Rented World (2014), като и на двата поставих оценка 8,5 /10. Разбира се, ефектът на първият от двата се усеща много по-силно, а защо е така, може да прочетете ТУК. After The Party ще мине с малко по-ниска оценка, която обаче с годините може да расте в съзнанието ми. Докато го слушах, неизбежно го съпоставах с Rented World, който същевременно слушах наново и така да се каже - преоткрих.
Без да се развличам повече - After The Party е не 100, а 110% The Menzingers. Двамата вокалисти Грег Барнет и Том Мей се забавляват в разказването на истории за любов и други междучовешки отношения, като са запазили леко пиянския парти подход. В същото време The Menzingers сякаш напомнят на всички, че да прехвърлиш 30-те не е чак толкова зле - "When buying marijuana makes you feel like a criminal"/"Where are we gonna go now that our twenties are over?".
After The Party е в стиловата тоналност на On The Impossible Past - звучи по-събрано и по-"едностилово", отколкото в леко разхвърляния Rented World, като отгоре всичко това е подправено с Bruce Springsteen-овата топлина. Реещите се китари в песни като House On Fire, Your Wild Years и Boy Blue марширушват безропотно на фона на емоционалните вокали на двамата фронтмени. Темпото пък не прескача границите на средното за бандата през всичките 45 минути, което предразполага към чудовищни мелодии и припеви като "Bad catholics, weren't we, darling? Always dipping out before communion started" в сингъла Bad Catholics или пък "Why do some people make you nervous/And others drive you to drink when the bars are closing?" в The Bars.
Може би най-силното парче в албума е едноименното такова, което някак успява да е най-хардкор/най-хеви и същевременно да е изключително мелодично, а китарната интродукция заразява като ебола. На обратния полюс пък ми е Black Mass, където хубавата идея е пропиляна заради прекомерна повторяемост.
After The Party бе предварително описан от бандата като "забавен" албум, в който има "пънкарско джубокс настроение". Трябва да призная, че това ме радва, защото предварителните ми (непредизвикани от нищо) очаквания бяха за тегав албум ала последните неща на The Gaslight Anthem, за което не мисля, че The Menzingers са готови все още. Прехвърлили 30-те, пичовете от Скрантън, Пенсилвания, отказват да развеят бялото знаме и да се самообявят за скучняги. Боже, та те дори остават и за афтър партитата!
8.00/10
Препоръчителни песни: Tellin' Lies House On Fire Bad Catholics The Bars After The Party
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар