Jeff Rosenstock - WORRY.
Албум: WORRY.
Лейбъл: SideOneDummy, 2016
Жанр: Power Pop, Alternative Rock, Indie Rock, Punk Rock, Folk Rock
Илиян Иванов
Изискват се херкулесови усилия да се следи цялата кариера на Jeff Rosenstock. Макар бандите, с които той е известен най-много - The Arrogant Sons Of Bitches и Bomb The Music Industry! да не съществуват вече, Джеф е замесен в още един куп музикални проекти, които непрекъснато бълват албум след албум. И всичко това от човекa, автор на песен с името Side Projects Are Never Successful (от любимия ми албум на Bomb The Music Industry! - Goodbye, Cool World)
Новият му солов албум пък излиза само година и половина след предишния му такъв, като в промеждутъка от време техниката на бандата му бе задигната за ОТНОВО, този път барабар с тур вана. Много хора биха били "разтревожени", дори съкрушени след такова събитие, но за Розенсток това се е оказало вдъхновяващо за WORRY..
Това, което прави този албум, толкова як, е, че в него няма нищо специално на повърхността. Отново със силно застъпени синтезаторни мелодии, Розенсток предлага поредните дози от пауър поп и инди рок, вкоренени дълбоко в пънк миналото (и настоящето) на музиканта, който се превърна в DIY легенда с Bomb The Music Industry!. Затова пък историите, които пичът разказва засягат обикновения (семеен) човек, който заедно с половинката си е принуден да търси ново жилище заради т.нар. "джентрификация" и не спи спокойно, тревожейки се както за откраднатото обoрудване, така и за полицейския произвол и засилващия се расизъм в САЩ след явлението "Тръмп".
We Begged 2 Explode дава минорен старт с баладично пиано ала The Beatles, за да експлодира след средата с епични пиянски хорови вокали. Лесно влизащата под кожата Festival Song е традиционната за Розенсток атака върху музикалната индустрия - "Оh, they wouldn't be a friend if you weren't worth something" и съвсем спокойно може да бъде обявена за една от най-добрите песни на 2016 година.
Другият сингъл Wave Goodnight To Me (с цитати от The Simpsons в текста) също е сред топ попаденията на изминалите 12 месеца - сърф рок китарките, които се промъкват тук там носят баланс между пънкарливата идея и радиофоничната му същност. Триото Bang On The Door, Rainbow и Planet Luxury e с обща дължина малко над 3 минути и звучи като комбинация от песни на The Arrogant Sons Of Bitches - почва се с поп пънк, минава се през ска и се стига хаотичен хардкор.
Песни като To Be A Ghost... и Blast Damage Days разкриват по-меланхоличната страна на Розенсток с фолк мотиви, докато във финалната Perfect Sound Whatever музиканта се самоиронизира заради нарочното по-лошо качество на продукцията. "It doesn't exist", пее до припадък Розенсток в аутрото относно "търснето на перфектния саунд", но трябва да признаем, че WORRY. всъщност звучи като перфектен... за DIY стандартите албум.
Както споменах в началото, да следиш цялостната кариера на Джеф отнема доста време и внимание. Аз някак пропуснах предишния му солов албум We Cool? (2015), въпреки че прочетох доста позитиви за него. WORRY. обаче нямаше как да го изтърва и мога да потвърдя, че той е сериозно постижение в кариерата на американския самодеец и мултиинструменталист. Брависимо, Джеф!
8.00 🎹🎸🎯💣💥👫😊💓
Препоръчителни песни: We Begged 2 Explode Festival Song Wave Goodnight To Me Rainbow Perfect Sound Whateveр
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар