вторник, 6 декември 2016 г.

Аз, фенът: 11 въпроса с Кристина Домозетова

Последната публикация в рубриката "Аз, фенът" е с Кристина Домозетова. Тъй като наближават разни празници, които често определяме с прилагателното "светли", реших, че е нужна малко "светлина" в блога. Кристина е втори алт в смесения хор Ave Musica, който ще изнесе коледен концерт на 15 декември в София (повече подробности за събитието в линка). 

Освен с пеене в свободното си време, тя е виден социален активист и то не само на статуси във Facebook, а в несвободното си време работи на едно място, където ме интервюира преди повече от 2 години. А сега аз я интервюирам за музика. 


С коя песен най-често свързваш детството си

Честно ли? „45 години стигат“… Не я бях слушала дълги години и веднъж
, когато случайно я чух, ме просълзи на едно много лично ниво, защото семейството ми беше много обвързано със „синята идея“ и вкъщи доста се пееха песните от митингите. Със същия успех може да е „Дано“ или „Вдигни очи“, но първата е по-знаменателна.  Иначе „Бъл-гаа-ри-яя въ-фъ Меерика 94“ и „Господи, дай на България“ са две песни, които много силно асоциирам с годините на Прехода и детството сиАма споменът по-скоро негативен, малко като „портрета от стената, (дето) вечно ме следи“.

Коя беше първата касеткакоятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум? 

Някъде около 99-та записах първия си микс с много странна комбинация от песни от Bomfunk MCs, Americana на The Offspring, Том Джоунс, Ерик Клептън и... ABBA. Слушам си го все още, да – някои от песните продължавам да ги харесвам, други ми е по-скоро смешно, че ме зарибяваха в такава степен, че да им отделя място на безценните тогава касети. Но поне няма Бритни и Spice Girls в записa


Коя група успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?  
Queen. 
Първата ми любима група.. и настоящата. Някъде около 92-ра година буквално имах проникновение, докато слушах  The Show Must Go On – все едно песента спря да звучи като някаква произволна комбинация от тонове и разбрах на по-дълбоко ниво смисъла на Музиката.   

Какво си спомняш от първия концерткойто си посетилa 
Ами, 
седесарските концерти бяха популярни в тия ранните ми детски и помня доста радостни и сплотени хора, които пееха и танцуваха заедно.  По-късно, около втори клас ни заведоха на "Кармен" в НДК, което продължи четири часа и на третия от тях излязохме с другите деца да си играем по ескалаторите на ЕнДеКа-то. И до ден днешен много избирателно слушам опера, мисля че преживяването тогава леко ме стресира.   Иначе в ранните тийн години брат ми ме заведе на концерта на Manu Chao в Зимния дворец – там помня, че беше доста фраш и ми беше жега, но се чувствах като много голям пич, който ходи на концерти с големите.  

Ако си корабокрушенка на пуст остров и имаш възможност да избираш три албумакоито да слушaшкои ще са те? 
"Черният" на Metallica...
 Не, ебавам се, него няма да го взема. Вероятно ще взема Queen – Greatest Hits II, някаква компилация на класическа музика – Класицизъм или РомантизъмСъщо – The Best of Disney.  

Има ли бандаили изпълнителза които никой не подозираче слушаш и харесвашили просто те е срам да си признаеш за тях?Може да споделиш и само за конкретна песен. 


ManoWar са ми guilty pleasure (бел ред. -  в такъв случай със сигурност трябва да видиш това). И „Нещо неприлично“ на Ивана, ама предпочитам да не говоря много за това – да кажем, че образованието в една конкретна столична гимназия си имаше своите тъмни страни.  

Кристина през 2004-та, без коментар!

Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албумикоя би била тя? 
Знам ли.. не мисля, че бих забранила на някого да прави музика. 
Понеже вярвам в правото на хората да избират и да правят това, което им е приятно, не мисля, че е добре да се установява музикална диктатура – музиката винаги трябва да е свободна да съществува, дори и стилът да не е приятен за всеки. По този начин самата музика има възможност да се развива – чрез опити, импровизации.., грешки. Освен това се опитвам да не съдя хората по музиката, която слушат. В смисъл, вътрешно ги критикувам и им се подигравам ужасно много, разбира се, но в крайна сметка, това не е единственото нещо, което те определя като личност. Може просто да си „скъсал синджира“ и да искаш да послушаш малко Фики.

Кой е най-недооцененият албум за всички времена 
От моя гледна точка 
Pogues не получават вниманието, което заслужават, ама това е много лично мнение.
  
Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега? 
How To Dismantle An Atomic Bomb 
на U2 – като цяло с тоя албум спрях да ги слушам с наслада и почнах да ги слушам с досада. Може просто да е заради факта, че тембърът на Боно внезапно ми дотегна. Или пък прозрачните му оранжеви очила?!

Има ли бандакоято винаги си искала да харесвашно поради някаква причинане можеш да намериш нищо специално у нея?  

Metallica. В даден момент всички около мен полудяваха на 
Хетфийлд и носеха ръчно надписани мешки, но аз така и не се привързах. Не ги омаловажавам, разбира се, а и много куфеех на някои песни, но не се превърнаха в „моето нещо“. 


Смяташ личе музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?  

Възможно е. Аз не чета твърде много за музика и понякога ми липсва информация за това в какви условия е записана дадена песен/албум или през какви трудности е минала групата, докато стигне до успех. Така че такива детайли могат да ме впечатлят и да чуя музиката им с друга настройка.   

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА "АЗ, ФЕНЪТ"

Няма коментари:

Публикуване на коментар