Testament - Brotherhood Of The Snake
Банда: Testament
Албум: Brotherhood Of The Snake
Лейбъл: Nuclear Blast, 2016
Жанр: Thrash, Speed Metal, Heavy Metal
FACEBOOK
Илиян Иванов
Ако Testament бяха футболен отбор от елитно първенство, то те щяха да бъдат нещо като постоянен претендент за класиране в Шампионската лига, но обикновено щяха да завършват извън топ 4. Така наречената "Голяма четворка на траш метъла" е фиктивно определение, което от началото на 90-те звучи доста кухо и създава предпоставки за безсмислено елитарничане. А през 2016 година Testament заслужават да спечелят титлата в траш метъл лигата, защото Brother Of The Snake е невероятeн албум.
Китарната работа тук звучи повече от впечатляващо. Рифовете на Ерик Питърсън (автор на всичките 10 парчета) могат бъдат включени в учебник по траш метъл - има скорост и интензивност, плътност в по-грууви частите, спорадични мелодични моменти и огромна доза техничност. Другият китарист Алекс Сколник пък украсява песните с прецизирани сола, които в нито един момент не натягат.
Няма съмнение, че Brotherhood Of The Snake е политичеси албум, що се отнася до лирическата му част, макар текстовете да са хиперболизирани с препратки за извънзмена намеса върху развитието на човешката раса и влиянието на тайно илюминатско общество. Canna-Business пък рефлектира върху индустрията с медицинска марихуана, за която вокалистът Чък Били даже има рецепта.
Още от едноименното откриващо парче, Testament не губят време и стоварят целия си арсенал от рифове, смяна на темпо и ръмжащите вокали на Били. The Pale King е много Slayer-ско, но е в пъти по-добро от всяка една песен от Repentless. Stronghold вкарва малко нюйоркско хардкор усещане, Seven Seals пък стои една идея по-бавно, но пък има най-магнетичния и епичен припев в целия албум.
Born In A Rut също е интересно парче, в което гласът на фронтмена напомня малко на този на Майк Мюър от 90-тарските албуми на Suicidal Tendencies. Може би най-любимата ми песен от албума обаче е Neptune's Spear - тук китарната работа на Питърсън и Сколник е просто 10/10 - страхотни рифове, изненадващи преходи и епични сола.
Testament имат нова интересна политика в групата - ще мислят албум за албум, както във футболните отбори казват, че мислят "мач за мач". Тоест, ако Brotherhood Of The Snake бъде приет добре от феновете, то за тях ще има смисъл да продължават да свирят и да записват нов материал и за в бъдеще. Или с други думи - бъдещето на Testament изглежда обещаващо и по-бляскаво от миналото им на банда, която финишира на сантиметри от топ 4.
Албум: Brotherhood Of The Snake
Лейбъл: Nuclear Blast, 2016
Жанр: Thrash, Speed Metal, Heavy Metal
Илиян Иванов
Ако Testament бяха футболен отбор от елитно първенство, то те щяха да бъдат нещо като постоянен претендент за класиране в Шампионската лига, но обикновено щяха да завършват извън топ 4. Така наречената "Голяма четворка на траш метъла" е фиктивно определение, което от началото на 90-те звучи доста кухо и създава предпоставки за безсмислено елитарничане. А през 2016 година Testament заслужават да спечелят титлата в траш метъл лигата, защото Brother Of The Snake е невероятeн албум.
Китарната работа тук звучи повече от впечатляващо. Рифовете на Ерик Питърсън (автор на всичките 10 парчета) могат бъдат включени в учебник по траш метъл - има скорост и интензивност, плътност в по-грууви частите, спорадични мелодични моменти и огромна доза техничност. Другият китарист Алекс Сколник пък украсява песните с прецизирани сола, които в нито един момент не натягат.
Няма съмнение, че Brotherhood Of The Snake е политичеси албум, що се отнася до лирическата му част, макар текстовете да са хиперболизирани с препратки за извънзмена намеса върху развитието на човешката раса и влиянието на тайно илюминатско общество. Canna-Business пък рефлектира върху индустрията с медицинска марихуана, за която вокалистът Чък Били даже има рецепта.
Още от едноименното откриващо парче, Testament не губят време и стоварят целия си арсенал от рифове, смяна на темпо и ръмжащите вокали на Били. The Pale King е много Slayer-ско, но е в пъти по-добро от всяка една песен от Repentless. Stronghold вкарва малко нюйоркско хардкор усещане, Seven Seals пък стои една идея по-бавно, но пък има най-магнетичния и епичен припев в целия албум.
Born In A Rut също е интересно парче, в което гласът на фронтмена напомня малко на този на Майк Мюър от 90-тарските албуми на Suicidal Tendencies. Може би най-любимата ми песен от албума обаче е Neptune's Spear - тук китарната работа на Питърсън и Сколник е просто 10/10 - страхотни рифове, изненадващи преходи и епични сола.
Testament имат нова интересна политика в групата - ще мислят албум за албум, както във футболните отбори казват, че мислят "мач за мач". Тоест, ако Brotherhood Of The Snake бъде приет добре от феновете, то за тях ще има смисъл да продължават да свирят и да записват нов материал и за в бъдеще. Или с други думи - бъдещето на Testament изглежда обещаващо и по-бляскаво от миналото им на банда, която финишира на сантиметри от топ 4.
8.50 🎸🎸🎸👽🐍🐍🐍🐍💀
Препоръчителни песни: Brotherhood Of The Snake The Pale King Seven Seals Neptune's Spear Canna-Business
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар