Sleigh Bells - Jessica Rabbit
Албум: Jessica Rabbit
Лейбъл: Tom Clean, 2016
Жанр: Noise Pop, Alternative Pop, Indie Pop, Alternative Rock, Dance Pop
Илиян Иванов
Името Sleigh Bells винаги ми е звучало коледно, макар че това едва ли някога е била концепцията на дуото. Но Дерек Милър и Алексис Краус сигурно са имали едно наум, че всяка година през декември чичко Гугъл ще помага много да се вдигат слушанията им в YouTube и всякакви стрийм платформи.
Излязъл през първата половина на ноевмри, Jessica Rabbit показа, че Sleigh Bells са загубили почти изцяло комерсиалната си инерция, натрупана с дебюта Treats и последвалия го Reign Of Terror, след като третият им албум Bitter Rivals (2013) остана незабелязан от широката аудитория. Което е жалко, от една страна и готино от друга. Жалко е, защото Jessica Rabbit има потенциала да бъде сред значимите издания на 2016 и готино, защото така бандата ще знае кои всъщност са техните хардкор фенове.
Макар като цяло да съм леко скептичен към Sleigh Bells, много техни парчета са били скрити "guilty pleasure"-и. А в Jessica Rabbit са записали изненадващо голям брой песни - цели 14, което констрастира с обичайната им формула от 10/11. Рискът да има пълнеж ме плашеше преди да започна да слушам албума, дори след като чух зарибяващия първи сингъл (и откриващо парче) It's Just Us Now. Песента звучи някак разхвърляно със своите "хрущящи" китарни рифчета, заразителен поп и объркващ темпов преход между куплети и припеви.
Групата експлоатира по отличен начин своето най-голямо качество - да бъде перверзно мелодична. Алексис Краус има пристрастяващ глас, който е подплатен от модерно звучащи електроника и китари - за справка Lightning Turns Sawdust Gold и I Can't Stand You Anymore. Crucible вкарва краткотраен Taylor Swift полъх ала Blank Space, който бързо затихва, но парчето така или иначе е достатъчно хващащо.
Throw Me Down The Stairs е доминирано от сайкъделик рифове плюс нова доза странна смяна на темпото, докато Rule Number One звучи дори още по-разхвърляна, но остава завладяваща. Baptism By Fire е с потенциал да бъде поп хит - простовата пиано мелодия, поредна порция Тейлър Суифт забежки и страхотни вокали от Алексис - "When you love something so much / Almost nothing can't go wrong". А финалът As If има странен почти индъстриъл рок заряд, който пък е подплатен от дръм'ен'бейс лудница.
Jessica Rabbit би бил страхотен поп албум, ако Sleigh Bells бяха страхотна поп група. Но Sleigh Bells са просто страхотна група, която както едновременно може да създаде най-надъхващото поп парче за танц на мажоретки, така и да в следващата си песен да звучи абстрактно, несвързано и объркано. Затова и Jessica Rabbit е просто страхотен албум, който въпреки леещата се поп енергия, дебютира едва на 187-мо място в Billboard, но все пак - идва Коледа, чуйте ги тия Sleigh Bells, за бога А, да - и какъв е тоя волтроноподобен Шир Хан на обложката? Изглежда доста зловещо.
7.75 👩👨🎸🎄🙌🐯👍👯
Препоръчителни песни: It's Just Us Now I Can't Stand You Anymore Throw Me Down The Stairs Baptism By Fire As If
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар