Най-добрите албуми на 2016 според гости от рубриката "Аз, фенът"
Идеята на тази анкета беше гостите да пишат в свободна форма, затова и отговорите варират от семпло изброяване до практически писане на цяло ревю защо The Concrete Confessional на Hatebreed трябва да бъде номер 1, както е с първия попитан.
След творческия връх на бандата през 2006 г. със Supremacy, няма какво да се лъжем, бандата започна да тъпче на едно място и да "преиздава" вече старите си албуми под нови заглавия (Hatebreed и The Divinity of Purpose).Това вероятно се дължи на факта, че през този период фронтменът Jamie Jasta е по-активен на един друг фронт – със супергрупата Kingdom of Sorrow, редувайки вокали с големия Kirk Windstein. Но в крайна сметка никой не е имал и други очаквания. В даден етап на кариерата на всяка една банда подвизаваща се в този музикален ареал се случва едно и също.
Десет години след Supremacy бандата е почерпила сили и вдъхновение от неизвестни за мен дeбри, като крайният резултат The Concrete Confessional е повече от задоволителен. Както пее Jasta в едно от най-здравите парчета в албума From Grace We‘ve Fallen – SICKNESS HAS COME! Още на старта с откриващата A.D., групата дава сериозна заявка за качеството и тона на продукта, редувайки hardcore и groove елементи, последните от които са доста ясно изразени по-нататък в албума в парчета като Something‘s Off и Remember When.
Други парчета като The Aphex Within‘, Walking The Knife и Seven Enemies са в "сферата на влияние" на традиционния NYCH. Прави впечатление, че летвата е вдигната по отношение на текстова тематика, като обичайнaта до болка позната формула family/violence/respect фигурира, но не е преекспонирана и докарана до клиширан дисонанс, a работи в съзвучие със засегнатите теми на деня като национално самоопределение, преосмисляне на идеята за "американската мечта", придружени от моралния упадък в съвременния глобалистичен свят.
В огромния океан от себеподобни видове, едва ли някои обръща кой знае какво внимание на групи като Hatebreed – пък и самата сцена не го изисква. Все пак от първия им албум Satisfaction Is The Death Of Desire са минали 19 години, което си е сериозен стаж, имайки предвид краткото съществуване на повечето банди, представляващи жанра. Хубавото в случая е, че Hatebreed са едно от малкото приятни изключения, заедно може би с Terтоr, които през кариерите си държат едно средно ниво с тук-таме преобладаващи възходи. На фона на богатия с посредственост мейнстрийм, The Concrete Confessional е фертилен и витален и получава заслужена акламация, поне що се касае до мен.
Следващите двама гости са известни с прякорите си Stiff и Unreal 😄
10. Ghost - Popestar EP
9. Trap Them - Crown Feral
8. Full Of Hell - Amber Mote In The Black Vault
7. Meghan Trainor - Thank You
6. Khemmis - Hunted
5. Scorched - Echoes of Dismemberment
4. Haken - Affinity
3. Gatecreeper - Sonoran Depravation
2. Homewrecker - Extinction By Design
1. Nails - You Will Never Be One Of Us
(Бел. ред. - това сигурно ще е единствената класация в света, в която ще видите Мегън Трейнър в подобна компания)
Тодор Unreal Първанов
10. Lacuna Coil - Delirium
9. Drowning Pool - Hellelujah
8. Flaw - Divided We Fall
7. Hatebreed - The Concrete Confessional
6. A Day To Remember - Bad Vibrations
5. Caliban - Gravity
4. Khanъ - Знамение
3. Killswitch Engage - Incarnate
2. Bury Tomorrow - Earthbound
1. Korn - The Serenity Of Suffering
Тодор Unreal Първанов
10. Lacuna Coil - Delirium
9. Drowning Pool - Hellelujah
8. Flaw - Divided We Fall
7. Hatebreed - The Concrete Confessional
6. A Day To Remember - Bad Vibrations
5. Caliban - Gravity
4. Khanъ - Знамение
3. Killswitch Engage - Incarnate
2. Bury Tomorrow - Earthbound
1. Korn - The Serenity Of Suffering
Сега като разглеждах календара с издадените албуми за 2016, виждам, че много мои любими банди са издали по нещо, без да разбера. Явно края на годината ще завърши с наваксване на изпуснатото, хаха. В списъка долу съм изредил в случаен ред албумите, които по една или друга причина ми направиха впечатление и са останали в съзнанитето ми.
1. David Bowie - Blackstar
Не слушам Bowie, даже бях забравил това име с какво се свързваше. Но като човек, който уважава и цени добрите идеи и тяхното добро изпълнение, не мога да не кажа, че да издадеш такъв албум е едно изключително финално изречение в житейската ти история.
2. Blink-182 - California
Покрай Теодор Цветков сигурно съм го изслушал 23 456 пъти. Фактът, че Травис Баркър записва барабаните си наведнъж - без рязане, е тежък удар срещу цялото дигитализиране и донякъде "омързеляване" на правенето на музика. Признавам се за виновен - и аз записвам на части, че понякога и на ноти, хаха.
3. Asking Alexandria - The Black
Oкей, преди не слушах AA. Когато пускаха първите тийзъри с новото вокалистче, доста се изкефих на подхода му. Според мен албумът прави едно много готино завръщане към звученето на ранното предишно десителите, което винаги има специално мясо в сърцето ми. Както и да е, сега към края на 2016 знаем, че пичът се провали и то защото много си повярва. Ех, това звездеене, хората не се научиха, че от високо се пада най-тежко... (бел. ред - Asking Alexandria се разделиха с Денис Шафростов и си върнаха стария вокалист Дани Уорсноп)
4. Whitchapel - Mark Of The Blade
Ако има банда дето си трае, бачка и накрая жъне успехите на добре инвестираното време и ресурси, това за мен е White(fucking)chapel. Фил Бозман дори пропя в този албум. Доказателство, че ако си артист и имаш идея, но нямаш уменията за изпълнението ѝ, не я заебаваш, а сядаш и си късаш задника докато не стане!
5. Deftones - Gore
Дори не знам какво да напиша за този албум, ако слушаш Deftones, си имал не една вечер тази година, в която просто си седял вкъщи, слушайки го в транс.
6. letlive. - If I'm the Devil...
Като всеки друг албум на letlive. - уникално умопомрачаващо добър! Слушах си го, докато ми правиха първата татуировка, хаха.
7. Tycho - Epoch
Aко сте фенове на ембиънт музиката, Tycho е проект, който трябва да слушате! Последният албум Epoch е доста по-жив и е перфектният саундтрак на всяка сутрин или късна самотна вечер вкъщи.
8. Lacey Sturm - Life Screams
Див, енергичен и пълен със сурова емоция. Абсолютно достойно продължение и еволюция на творчестото на Flyleaf, където Лейси беше вокалистка преди.
9. Korn - The Serenity Оf Suffering
Окей, време е да разваля купона... Много по-добър и по-улегнал от предишният албум на бандата, в който Brian тъкмо се беше завърнал. Все пак мисля, че тепърва имат да счупят някаква невидима стена, която им пречи да достигнат онези мрачни места, от които черпиха сила в първите си албуми.
10. smallman и Ivan Shopov - Inner Oceans
Два превъзходни български проекта се обединяват заедно за да направят един цялостен цикъл от приключения в страната на звука. Последният месец го слушам почти непрекъснато. Албумът представлява идеалната смесица между електроника и инструментална музика, нещо което не се получава на повечето ни родни банди. "Сори, мотори", хаха.
25 Bent Life – Never Asked For Heaven (Bridge Nine Records) – Hardcore/hc punk
24 Counterstrike – Fear Division Destruction (Algorythm recordings) – Drum and bass/crossbreed
23 TTNG – Disappointment Island (Sargent House) – Math rock/progressive/emo
22 Audio – Beastmode (RAM Records) – Drum and bass/breakbeat
21 Touché Amoré – Stage Four (Epitaph Records) – Hardcore/Screamo
20 Trash Boat – Nothing I Write You Can Change What You’ve Бeen Тhrough (Hopeless Records) – Pop Punk
19 Moose Blood – Blush (Hopeless Records) – Emo punk/Alternative
18 Belvedere – The Revenge Of The Fifth (Bird Attack Records) – Skate punk/melodic hardcore
17 Trophy Eyes – Chemical Miracle (Hopeless Records) – Emo/pop punk/post hardcore
16 Oathbreaker – Rheia (Deathwish inc.) - Hardcore/black metal
15 Can’t Swim – Death Deserves A Name (Pure Noise Records) – Emo/Alternative
14 COOH – Moth Scream (Position Chrome) – Drum and bass/crossbreed
13 Desolated – The End (Beatdown Hardwear Records) – Beatdown hardcore
12 Hesitation Wounds - Awake For Everything (6131 Records) – Hardcore punk
11 Black Sun Empire/State Of Mind – The Violent Five (Blackout music) – Drum and bass
10 Saosin – Along The Shadow (Epitaph Records) – Post-hardcore/Emo/Alternative
9 Like Pacific – Distant Like You Asked (Pure Noise Records) – Pop punk
8 Drowning – Egotrip (Fast Break Records) – Beatdown hardcore
7 Trade Wind – You Make Everything Disappear (Equal Vision Records) - Post-hardcore/post-rock/progressive
6 Basement – Promise Everything (Run for Cover Records) – Emo/Alternative
5 Blink-182 – California (BMG) – Pop punk
4 Knocked Loose – Laugh Tracks (Pure Noise Records) – Beatdown hardcore
3 Stick To Your Guns – Better Ash Than Dust (Pure Noise Records) – Melodic hardcore
2 Arrows In Her – It Tired Me All The Same (self-released) – Emo/indie
1 Tiny Moving Parts – Celebrate (Triple Crown Records) – Emo/indie/math/scream
*Honorable mentions, които не успяха да влязат в топ 25:
Real Friends – The Home Inside My Head
Gojira – Magma
Yellowcard – Self-titled
Landscapes – Modern Earth
In Flames – Battles
Balance And Composure – Light We Made
This World Is A Beautiful Place & I Am No Longer Afraid To Die – Formlessness
Turnstile – Move Thru Me
Wolf Down – Incite & Conspire
City lights – Self-titled
1. Thrice - To Be Everywhere Is To Be Nowhere
2. Жлъч/Гена - Светлосянка EP
3. Nails- You Will Never Be One of Us
4. David Bowie - Blackstar
5. Basement - Promise Everything
Metallica - Hardwired… To Self-Destruct
Всеки албум на Metallica е заобикалян от много противоречиви мнения. Безспорно винаги има хора, които ги обичат и които ги мразят. Осем години са прекалено дълго време за чакане на нов албум от любимата ти група, особено ако песните не покрият неоправдано високите очаквания на феновете. В крайна сметка обаче, Hardwired се оказа доста добър албум, но не след първото слушане. Дори не и след второто. Трябват му много шансове, а след всяко следващо пускане, ти се струва все по-добър и намираш нови и нови плюсове.
Narcos OST от Педро Бромфман
Narcos си е истински феномен на малкия екран (на лаптопа) и наред с всичко останало, саундтракът му е изключителен. Не мога да кажа, че съм бил кой знае какъв фен на латино музика, но покрай Narcos почнах да слушам много повече и това е благодарение на Педро Бромфман. Вътре е и класиката Tuyo на Родриго Амаранте. Култ!
Ghost - Popestar EP
Знам, че е само EP с 5 песни, но е по-добре от много неща, които излязоха на метъл сцената през 2016 г. Ghost притежават онази перфектно балансирана комбинация от свеж звук и усещане за носталгия към тежката музика през 70-те и 80-те. Вокалите, китарите - всичко е пълна 6-ца, а идеите и продукцията им стават по-добри с всеки следващ албум.
Iggy Pop - Post Pop Depression
Не са много истинските рок звезди на световната сцена, поне в моите очи. Наред с Iggy Pop мога да наредя примерно Джак Уайт, Мат Белами от Muse, Алекс Търнър от Arctic Monkeys… Да не забравя и момчетата от The Libertines. Anyway, мисълта ми беше, че в такива времена да излезе подобен албум, крещящ на чист китарен рок от мозъчния гараж на Iggy Pop, Dean Fertita и Josh Homme (QOTSA) и Matt Helders (Arctic Monkeys) си е един от светлите моменти за 2016.
Megadeth - Dystopia
Дейв Мъстейн и компания са на моста между два бряга - на добрите албуми и на разочарованията за мен. Докато без съмнение Dystopia им е един от добрите записи през последните години, някак си не можа да ме грабне достатъчно, а му дадох доста шансове.Отделни песни определено грабват вниманието и си ги пускам от време на време (фактът, че Spotify не ми дава да си пусна точно този албум отежнява обстановката). Други обаче са излезли от същия този конвейер, който ни даде Super Collider и Th1rt3en. И това го казвам като голям фен на Megadeth… Просто е тъжно да не можеш да си спомниш и половината песни, излезли от последните три албума на една от най-любимите ти банди. Иначе качеството на албума е чук, Дейв Мъстейн е титан, тук няма какво да говорим… Фаворити и досега ми остават Dystopia, Poisonous Shadows, Conquer or Die и The Emperor,
Bright Sight - Остани Жив В Очите На Умората
Marauders Inc. - The Gods
Най-обичам случайните влюбвания. Отдавна търсех нещо ново. Такъв е и случаят с Blood Youth. Вместо да ги търся, те сами дойдоха в България и ме плениха. Виждам в тях бъдещи любимци. Хем тежко, хем мелодично, хем звучи 20 16. Баси доброто. Чакам да си купя техен суичър.
4. А Day To Remember - Bad Vibrations
Въпреки, че понякога ме дразни този музикален миш-маш, трябва да призная, че това е любимото ми ядене приготвено от мама. Супер як албум, по-леките песни са много зареждащи. Прости, но свежи. Защото салатата с айсберг също е лесна за направа, но е винаги свежо решение, нали?
3. Green Day - Revolution Radio
Ах, с каква лекота се слуша този албум. Изчистен и семпъл. Без да се налага да провежда ревюлюции. Красив като лятна ваканция, когато нещата са прости и емоционални. Гениалните неща са прости и макар този албум да не е такъв, те хваща и носи от началото до края на всяка песен.
2. Rihanna - ANTI
Принцеса РиРи е най-добра в две неща. Да бъде секси и да е лошо момиче. През денсхол в Work, секси баладата Kiss It Better и бруталната Needed Me, тя мачка здраво. Consideration и Desperado са други две песни, които макар и да не станаха сингли, бетонираха здраво албума в главата ми.
1. Blink-182 - California
Завръщане в бъдещето. Албумът ме върна в 11-и клас, втория срок. Същото настроение, същата емоция. Магията на Blink-182 отново е тук. Чувствам се на точното си място. Албумът дебютира номер едно в САЩ и UK и е с номинация за Grammy. Явно е, че няма нужда да обяснявам колко е як.
10. Bastardolomey - Feed The Hounds! EP
9. Hatebreed - The Concrete Confessional
8. Amon Amarth - Jomsviking
6. Megadeth - Dystopia
5. Valley Of The Sun - Volume Rock
4. Stop The Schizo - Start EP
2. Suicidal Tendencies - World Gone Mad
Завършваме с Петър Тодоров, който притежава всичките албуми в класацията си на винили и е приложил снимков материал (btw, за да се сдобие с някои от тия плочи и аз имам заслуга, хаха). Освен това 10 от албумите в неговата класация са били ревюирани в блога.
16. Thrice - To Be Everywhere Is To Be Nowhere
15. Mikey Erg - Tentative Decisions
14. Jimmy Eat World - Integrity Blues
13. Bayside - Vacancy
12. Face To Face - Protection
11. Aesop Rock - The Impossible Kid
10. Belvedere - The Revenge Of The Fifth
9. Useless ID - State is Burning
8. Brian Fallon - Painkillers
7. Mean Jeans - Tight New Dimensions
6. Touché Amoré - Stage Four
5. Get Dead - Honesty Lives Elsewhere
4. Jeff Rosenstock - WORRY.
3.2 Wonk Unit - Mr. Splashy
3.1 Against Me! - Shape Shift With Me
2.2 Direct Hit - Wasted Mind
2.1 PUP - The Dream Is Over
1.3 Descendents - Hypercaffium Spazzinate
1.2 Blink-182 - California
1.1 NOFX - First Ditch Effort
Ето и петте парчета, които бяха най-често на repeat през 2016. Не са в синхрон с класацията на албумите, но все пак:
5. Blink-182 - San Diego
4. Brian Fallon - Steve McQueen
3. Face To Face — Bent But Not Broken
2. Wonk Unit — Je M'appelle Alex
1. The Menzingers - Lookers
*Honorable Mentions: Не мога да си кривя душата - албумите на Green Day и Sum 41 заслужават да бъдат споменати, някак и двете банди успяха да ме накарат да си ги пускам отново и отново, въпреки ниските оценки които им дадох в началото.
2017 се очертава също доста интересна,а вълнението ми за новите албуми на The Menzingers, AFI и The Flatliners, е неизмеримо!
Весели празници, Scraggled Music, пожелавам ви много 9-ки, а защо не и 10-ка през 2017!
A ние благодарим!
Не само на Петър за пожеланията, а на всички, които се отзоваха за този материал и изобщо на всички, които ни четат. Очаквайте и личните класации на Илиян и Вичо съвсем скоро!
Коментари
Публикуване на коментар