Caliban - Gravity
Album: Gravity
Label: Century Media
Genre: Metalcore
Виктор Балчиклиев
Не помня Caliban някога да са издавали слаб албум и през годините името им се превърна в синоним на качество, поне за мен. Въпреки че германците продължително отсрамваха европейската метълкор сцена, някак останаха пренебрегвани от много, дори в най-силния им период. Няма смисъл да дискутирам кое доведе то сравнително слабата им репутация, но за жалост стигнахме до момента, в който беше крайно време да направят грешна стъпка.
Реално в Caliban няма нищо различно. Gravity e техният десети студиен албум, без да броим две EP-та и два Split-а с онези големци Heaven Shall Burn. Албумът е и четвърти по ред, издаден през Century Media, така че чисто технически няма нищо ново. Съставът не се е променял от цели единадесет години, когато през 2005-а Marco Schaller заменя Boris Pracht зад баса преди излизането на The Undying Darkness (2006). Дори стилово Caliban не демонстрират някакви кардинални промени или нови посоки.
Въпреки всичко това, Gravity просто звучи различно. Отделни песни са си 100% Caliban парчета, които можеш да разпознаеш от първата секунда, но като цяло албумът остава чувството, че нещо по пътя се е изгубило. Помня първите слушания на Awakaning (2007) и Say Hallo To Tragedy (2009) и онова смазващо усещане. Дори новите I Am Nemesis (2012) и Ghost Empire (2014) ме караха директно да си кажа "уау, този албум е страшен".
На фона Gravity е просто посредствен, може би завидно постижение за някоя друга банда, но не и за очакваното от Caliban ниво. В албума има наистина добри песни, започвайки ударно с официалния сингъл 'Paralyzed', която е и може би най-близка до "старите" Caliban. Бандата винаги е миксирала доста успешно тежките вокали на Andreas Dorner и мелодичното пеене на Denis Schmidt и в комбинация със специфичните рифове и елементи, това се превърна в най-добрата им страна и лесно разпознаваема запазена марка.
Ако чуете внимателно 'Mein Schwarzes Herz', 'Who I Am' и 'Crystal Skies', няма как да не забележите очевидната разлика във вокалите на Schmidt. Без да има каквито и да е нова насока в композиция и мелодия, самият начин на пеене променя всичко и не мисля, че новата посока е добра за бандата. Като добавка, темпото на целият албум е леко обрано, от което се губи и онова ударно усещане, характерно за Caliban.
Може би съм прекалено взискателен и търся несъществуващи проблеми, но малките детайли винаги са били ключови в музиката на германците и промяната им се отразява значително. На фона на всичко това, определени парчета са повече от силни, както и цялата атмосфера в албума. 'Paralyzed' задава добър тон в началото, последван от бързите 'Mein Schwarzes Herz', 'Who Am I' и 'Left For Dead'.
'Crystal Skies' и 'Walk Alone' залагат на по-мелодични части и втората малко издиша. 'Ocean's Heart' и 'Inferno' са може би едни от най-силните песни в албума и благодарение на тях Gravity завършва сравнително позитивно след меко казано излишните 'brOKen' и 'No Dream Without A Sacrifice'. Последната 'Hurricane' не е лоша, но определено не е очакваната епична кулминация на албума и някак всичко си остава посредствено.
Няма как да дам по-висока оценка. Албумът не е разочарование и определени песни ще се слушат дълги години, но качеството не е на необходимото ниво. Caliban имат зад гърба си девет страхотни албума и на фона Gravity издиша. Няма как рано или късно някоя банда да не се препъне и мога само да се надявам евентуалният следващ 11-и албум да оправи горчивия вкус.
П.П. Ей, да не забравя - да ходите задължително на концерта довечера! Първо пичовете са брилянтни на живо, и второ - подгряващите банди Odd Crew и Кханъ едва ли имат нужда от представяне. Всичко това на изключително приемлива цена, не е за изпускане и завиждам благородно.
7.5/10
Препоръчителни песни: Paralyzed Inferno Mein Schwarzes Herz Left For Dead Ocean's Heart
Други подобни ревюта, които може би ще Ви е интересно да прочетете:
Коментари
Публикуване на коментар