вторник, 17 януари 2017 г.

Dropkick Murphys - 11 Short Stories Of Pain & Glory

Банда: Dropkick Murphys
Албум: 11 Short Stories Of Pain & Glory
Лейбъл: Born & Bred, 2017
Жанр: Celtic Punk, Folk Rock, Punk Rock, Alternative Rock, Irish Folk
FACEBOOK

Илиян Иванов

Понякога изглежда, че Dropkick Murphys са на сцената от цяла вечност, а реално дори още няма и 20 години от издаването на дебютния им албум Do Or Die. Оттогава насам обаче, единственият останал оригинален член е Кен Кейси (бас, вокали), който се е превърнал в основната движеща сила, превърнал бандата от ъндърграунд култ до комерсиална константа в пънк рока.

Точно три години след Signed & Sealed In Blood, Dropkick Murphys се завръщат с деветия си албум 11 Short Stories Of Pain & Glory, към който имах сравнително ниски очаквания, базирани на предварително пуснатите сингли. Blood и Paying My Way не ме грабнаха първоначално. Първоначално. А може би все още и не изцяло. Първата от двете залага на изпитаната формула с епични пиянски вокали на фона на бавнотемпов рок с много гайди (Скръфи Уолъс вече не е част от групата, затова гайдите в албума ги свири някой си Лий Форшнър). Paying My Way пък e химн за работническата класа в добрите традиции на Брус Спрингстийн, особено с тая мазна хармоника, като има и лек Queen вайб заради We Will Rock You бийта.

Интрото The Lonesome Boatman би могло да има голям успех сред футболните запалянковци. Мелодията на флейтата бързо се трансформира в гигантски хулигански хорови напеви тип "Oooh Oooh Oooh", които имат тенденцията да карат косъмчетата по тялото леко да настръхват. Споменавайки футбол, Dropkick Murphys правят и кавър на легенданата песен You'll Never Walk Alone, която 99% от хората по света знаят като "химна на Ливърпул". Вдъхновени от различни лични трагедии на вокалистите Ал Бар и Кен Кейси, бандата прави всъщност доста свежа интерпретация, която вероятно ще се хареса много на всеки фен на червените от "Анфийлд", на привържениците на Селтик и на още поне дузина тимове, чиито публики са пяли песента по стадионите.

Sandlot може би ми е любимото парче тук, вероятно защото звучи много като песен от Warning на Green Day (добре де, звучи като Hold On). First Class Loser e доста традиционно ирландско с бар атмосфера, а припевът се заиграва сякаш с древната (и много любима моя) песен  For He's a Jolly Good Fellow. Иначе в 11 Short Stories Of Pain & Glory има още келтски и ирландски мотиви - (4-15-13), има доста пънк рок ала Social Distortion/Rancid (Kicked To The Curb, Rebels Without Cause) и има главно истории от живота на хората от работническата класа. Последното парче Until The Next Time със силно застъпени мелодии на пиано, които на мнозина ще навеят асоциации с британските легенди Madness.

Не липсва и малко пълнеж като цяло, а и енергията не е като в по-старите им издания, но признавам, че Dropkick Murphys ме оставиха приятно изненадан с този си албум. Реално, бандата от Бостън звучи доста по-зряло, по-чичовски или по-пенсионерски, ако щете, но това в никакъв случай не е само минус. Поради тази причина има вероятност и 11 Short Stories Of Pain & Glory да ви се стори скучен, особено ако ЕГН-то ви е по-милениалско от моето.
7.00/10 🍀🍀💚Ⅺ💪🍻🎸
Препоръчителни песни:   The Lonesome Boatman    Rebels With A Cause    Sandlot    You'll Never Walk Alone    Until The Next Time
Други подобни ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар