Аз, фенът: 11 въпроса с Недко Игнатов
Новият ни гост е Недко Игнатов, създател на метъл портала metalhangar18.com, който през тази година ще празнува своята 10-годишнина! В сайта Недко се подписва под статиите с псевдонима Arthur Dent, което за всеки запознат с "Пътеводител на галактическия стопаджия" е ОТГОВОРЪТ на въпроса "Защо 42 (или нa другия въпрос - онзи за живота, вселената и всичко останало)". И така, ако мога да се изразя по-нахакано - третият сезон на "Аз, фенът" започва...
С коя песен най-често свързваш детството си?
Не мисля, че има песен, с която да го свързвам. Но да кажем Metal Heart и Balls To The Wall на Accept. Първите ми любими песни на любимата група от тогава. Малко по-късно достигна до нас и албумът на S.D.I. с култовото парче I Wanna Fuck You и, естествено, стана любимо на подрастващите тийнейджъри, каквито бяхме – хаха.
Коя беше първата касетка, коятo си купи/презаписа и слушаш ли все още този албум?
Първите две касетки, които лично си презаписхме от касетофон на касетофон, бяха Metallica ‘84/’86 (изрязани до 30 мин.) и Metal Church’86 (The Dark)/M.A.R.S.’86 (Project: Driver). А след като се появиха и „студиата за запис“, вече си платих за „оригинален презапис“ пак на две касетки – Accept ‘79/’80 и целия, почти едночасов, шедьовър Queensryche ’88. И да, слушам ги (без M.A.R.S.). Като дори страхотно се изкефих, когато Geoff Tate изпълни целия албум на последния си концерт тук, преди малко повече от година. А и Удо, нали сега е на турне и пее само старите класики на Accept, та и на него не спрях да куфея и да си припомням миналото.
Коя група или кой изпълнител успя да промени мирогледа ти и отношението ти към музиката?
Хмм, и тук не мога да дам еднозначен отговор. Аз все още преоткривам нови измерения и групи и си променям вкуса. След старта в средата и началото на ’80 с класическия хеви метъл, прослушахме траш в края на ’80. После преживяхме и грънджа, преминахме през ню-метъла. Ето сега последно, което не може да го разберат или приемат моето поколение, както и по-праволинейните метъли, страшно ми харесват Babymetal. Така че, ако в началото Accept са ме насочили към метъла, в последствие с Megadeth и Slayer съм открил траша и т.н. Във всеки стил харесвам по нещо. И винаги отношението ми към музиката е било толерантно.
Какво си спомняш от първия концерт, който си посетил?
Ако не броим руските групи, които минаваха през Русе и т.н., както и един концерт на Uriah Heep на стадион Дунав, за първи мой голям концерт смятам този на Accept през 1993 в зала "Универсиада". Точно пак се бяха събрали с Удо, а и това беше от първите изобщо метъл концерти у нас (за жалост, не успях да ида на култа Sodom’91). Та в залата беше претъпкано и чак почти най-горе и встрани на седалките намерихме места. С брат ми бяхме вкарали малко уокменче, с което записахме концерта. Но след прослушването, естествено, се оказа, че не става за нищо, защото се чуваше предимно аз и той как крещим и се мъчим да пеем. Дълго време след това го смятах за най-добрия концерт, на който съм бил.
Ако си корабокрушенец на пуст остров и имаш възможност да избираш три албума, които да слушаш, кои ще са те?
Ей такива въпроси (както и Коя ти е любима група) ме закопават. Слушам доста разнообразен метъл и ми е трудно да избирам 1-3-5… Но, хайде да се опитам. Албум номер едно за всички времена за мен – Megadeth – Peace Sells... But Who's Buying? (ако ще е на касетка, ще запиша от втората страна и D.R.I. - Dirty Rotten LP, ще се съберат 😛 ). Второ, да е някакъв прогресив – Fates Warninng - Perfect Symmetry… не, не, ще е Voivod – Nothingface! И трето, в момента ми хрумва My Dying Bride - The Angel and the Dark River, но ако ме питаш след 10 минути, може да е съвсем друга тройката.
 |
| Metal Hangar 18 се отворени към всички разклонения в метъл жанра. Отляво Недко е сниман с Дейв Ломбардо (знаете в кои банди свири), вдясно е в компанията на Лена от молдовската банда Infected Rain |
О, не, изобщо не се притеснявам от това, че може би слушам различни неща или такива, които масово са нехаресвани или смятани за пошли (примера горе с Babymetal). Съвсем спокойно и преди, и сега провокирам феновете. Така че съм показвал, че слушам и гръндж, както и някои ню-метъл групи. Нямам "тайни" групи или песни.
Ако имаш власт да забраниш на някоя група да свири и да издава албуми, коя би била тя?
Първо, не искам такава власт и да си навлека след това гнева на феновете ѝ, защото щом я знаем, няма начин да няма огромна фенска маса. Второ, вече казах че съм толерантен към музиката и почитателите . Щом нещо не ми харесва, просто аз не го слушам, но нека другите да му се кефят. Както и обратното, искам да си слушам каквото ми харесва без някой да се мъчи да ме убеди колко лошо е.
Кой е най-недооцененият албум за всички времена?
Тук няма как да съм обективен. Защото ако трябва обективно мнение, въпросът няма да го има, просто албумът щеше да е оценен. А щом не е – значи не е достатъчно добър за всички. Моето лично мнение пък пак няма да е еднозначно. Примерно мога да кажа Bathory – Hammerheart. Или Voivod – Nothingface. Може би и Cynic – Focus. Защо не Gojira – From Mars To Sirius… Но нека, ако трябва да е един, да вземем първия посочен.
Кой е албумът (вероятно на твоя любима банда), който най-много те е разочаровал досега?
Най-прясно ми е миналогодишния на Gojira – Magma. Но общо взето не се разочаровам от албумите, просто приемам, че не е за мен и продължавам да слушам другите им. Но по-често става албум, който разочарова много феновете на групата, да ми допадне. Примерно последният Morbid Angel - Illud Divinum Insanus.
Има ли банда, която винаги си искал да харесваш, но поради някаква причина, не можеш да намериш нищо специално у нея?
Да кажем Napalm Death. Изпитвам голямо уважение към тях. Харесват ми и като хора (срещали сме се и сме приказвали, а и Барни е от „моя“ отбор в Англия – Астън Вила). Бил съм им и на два от концертите тук. Но през различни периоди съм се опитвал да ги прослушам и не става и не става. А не е да кажеш да не слушам подобни групи и стил – ето, Brujeria много ги тача.
Смяташ ли, че музикалните ревюта могат да променят отношението ти към даден албум или група?
Донякъде, да. Но не и цялостно. По-скоро, ако има някаква история или детайл, който добавя различна гледна точка към албума или парче от него. Но не и ако в ревюто се възхищават от групата и тавата и ѝ пишат 10/10, а на мен не ми допада… няма да се насилвам да ми захаресва заради това. Общо взето така са нещата с почти всички албуми на Dream Theater, колкото и да ги хвалят, аз след втория (айде, третия) не мога да ги слушам.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:
Коментари
Публикуване на коментар