сряда, 11 януари 2017 г.

Най-добрите албуми на 2016 (Вичо)

Вичо Балчиклиев

Измина още една година, още по-неусетно и от предните. По всевъзможни прични графикът ми се превърна в пълна лудница и през големи части от годината бях тотално неактивен. Писането си ми остава хоби и когато мога, продължавам да се мяркам, колкото да надраскам някой друг ред и да възхваля или оплюя някоя нищо неподозираща банда. Албуми хиляди, постарах се да се държа в течение с всичко интересно и значимо, но имаше и разни пропуски. Давам си сметка, че половината от изброените по-долу албуми дори не успях да ревюирам, така че слагам една кратка рецензия и оставям на читателите да решат струва ли си за слушане.

А каква година беше 2016-а...Музикалният свят се прости с едни от най-великите си имена и макар да стана банално всяка статия да започва със споменаване на починалите, някак е грехота и да ги пропуснеш. След смъртта на Леми в самия край на 2015-а последваха David Bowie, Glenn Frey (The Eagles), Prince, Leonard Cohen и George Michael в самия край, все титани. Не слушам редовно музиката на нито един от изброените и последните им албуми няма да са включени в класацията ми, но няма нужда дори да споменавам безкрайното ми уважение към техния принос и простичкия факт, че без тези личности много от групите, които слушам редовно най-вероятно няма да съществуват.

Прекалено рано си замина Том Сърл, китарист на Architects, a Viola Beach претърпяха фатална катастрофа... но да не задълбаваме в тъжните новини, защото извън музикалния бизнес 2016-а взе още хиляди знаменитости и обикновени, но все така безценни, животи. Почитаме паметта на загиналите и продължаваме напред, замислени за 2016-а, и очакващи 2017-а с надеждата да е по-светла и успешна за всички.

Изминалата година беше...не особено впечатляваща? Албуми много, стотици, но някак не мога да намеря 10, за които да кажа "е това бяха страшни записи"! Напук на 2015-а, когато половината групи решиха да експериментират и чупят жанрови граници (не винаги успешно), тази година всички играха някак "на сигурно". Старите кучета издаваха нови албуми, античните динозаври също. Избирам нарочно да пренебрегна Metallica, Megadeth и Anthrax - ще ме прощавате, но си имам сериозни аргументи и толкова ми е втръснало от задължителната еуфория покрай "титаните на метъла", че не желая въобще да започвам. Ако сте дошли да търсите тях в класацията, определено сте в грешен блог (бел. ред. - или по-скоро при грешния автор в блога, на другия автор новите албуми на Anthrax и Metallica му харесаха).

Шведския метъл имаше една от най-силните си години в последно време. Макар не всички да бяха на оптимално ниво, новите албуми на Meshuggah, Amon Amarth, In Flames, Dark Tranquillity, Soilwork, Opeth и Katatonia демонстрираха класа и постоянство, които не се срещат много често тези дни. Към изброените добавяме французите Gojira, германците Caliban, SuidAkra и Heaven Shall Burn, както и актуалните английски надежди Architects, Bury Tomorrow и Hacktivist и получаваме една смазващо добра година за европейската метъл сцена.

Америка естествено не остана назад със завидна бройка качествени албуми, голяма част от които някак изненадващо дело на не толкова млади групи, които намериха сили да изкарат още един албум. Korn и Deftones зарадваха nu metal генерацията, докато пънк-рокът (поп пънк, скейт пънк, или както се назовават?) също претърпя завидно завръщане след като Blink-182, Green Day, NOFX, Sum 41 и редица други изкараха доста успешни албуми. За мен повечето от тях остават тотално неслушаеми, но от уважение към редакцията и 90% от читателите на блога смятам да спра дискусията тук.

Прекратявам всякакви прегледи на 2016 и задълбочени анализи и най-после публикувам така дълго отлаганите класации за най-големите разочарования, онези пропуснати издания и, естествено, най-добрите албуми на изминалата година! Кратко и ясно, четете, преслушвайте и, ако изпитвате нужда, коментирайте колко точно се разминават мненията ни.

РАЗОЧАРОВАНИЯТА НА 2016

  • Memphis May Fire - This Light I Hold - Изключително дразнещ, повърхностен и предвидим албум. Единственото попадение е може би изненадващо доброто гостуване на Jacoby Shaddix oт Papa Roach в 'This Light I Hold'.
  • Asking Alexandria - Black - Комерсиално успешен, но музикално катастрофален, не че е голяма изненада. Новият им вокал категорично не се справя със задачата да води едни от идолите на подрастващото метъл поколение. Очаквано, господин Stoff отстъпва вокалите на изгнаника Danny Worsnop а какво означава това за бъдещето на една от най-прехвалените банди на последните години предстои да разберем. 'Let It Sleep' e от поносимите парчета в началото на албума.
  • Letlive. - If I'm The Devil - Реално албумът не е лош и не спада към разочарованията на годината, но...тази банда така и не може да си намери място под слънцето. Смислено послание, добър заряд, нелоши инструментали, но стилово бандата е, както се казва, "all over the place" и последният им албум ме остави особено убеден, че имат място в която и да е класация. 'Who You Are Not' e от добрите попадения.
  • Sonic Boom Six - The F Bomb - Супер свежа и много любима банда, към чиито последен албум имах огромни очаквания. За жалост, някак не мога да се хвана и за едно парче, което наистина да ме грабне и да ме накара да си го пусна пак. Ще се слушат още, но искрено се надявам да върнат малко от заряда. 'No Man No Right' e игрива, но далеч от желаното.
  • In Flames - Battles - Трудно ми е да вкарам една от най-любимите ми банди в тази категория, но този албум определено е разочарование. Siren Charms беше различен и продължи тенденцията от последните няколко албума, но всички те запазиха някаква концепция, имаха интересни идеи и наистина прекрасни инструментали, дори и не толкова тежки. Battles е просто безхарактерен, по друг начин не мога да го определя. Жалко, 'The End' имаше потенциал, но уви...
  • (Hed) P.E. - Forever - Тази банда от години върви стреглаво надолу и стигна до момент, в който иначе интересните мешавици от ню метъл, рап, реге и пънк вече наистина не се получават достатъчно добре и даже дразнят. Естествено, има попадения, основно сред по-ичзистените реге парчетата, 'Always' например.
  • Unguided - Lust And Loathing - Това отказвам да го коментирам, някой да ми върне изгубените 40 минути!

ПРОПУСНАТИ ИЗДАНИЯ ЗА 2016


  • Fire From The Gods - Narrative - Супер обещаваща банда, слушайте 'Excuse Me'!
  • Meshuggah - Violent Sleep Of Reason - Няма нужда от рецензии, просто не ми стигна времето да го дослушам.
  • Heaven Shall Burn - Wanderer - Същата причина, иначе с песни като 'Passage Of The Crane' този албум чупи Топ 10.
  • Amon Amarth - Jomsviking - Макар безспорно добър, албумът не ме грабна като излезе и ми отне дълго време да му дам втори шанс. Викингска сеч.
  • Sum 41 - 13 Voices - След половин година колебание дали наистина ми харесва или леко ме дразни, накрая му давам оценаката "приятно средняшки, подходящ за преслушване от време на време"
  • Killswitch Engage - Incarnate - Въпреки неуспоримия принос на бандата към съвременния метъл, така и не успях да ги прослушам и това е поредният албум, който просто игнорирах, простете.
  • The Browning - Isolation - Лично откритие, смазващо добра банда, electronicore от възможно най-високо ниво. Искрено се надявам да добият повече популярност, защото албумите им са безкомпромисни, само извадка: 'Dragon'.
  • SuidAkra - Realms Of Odoric - Стари любимци с пореден добър албум. Фолк мелодет епос с германско качество, няма да сбъркате с парчета като 'Pictish Pride'.
  • Upon A Burning Body - Straight From The Barrio - Особен случай на банда със стабилен заряд, добри инструментали и като цяло стабилен звук, но с безобразни текстове и скандално нелепо поведение. Пропит с тестостерон тексаски метълкор с латино привкус ала Ill Nino, но келешско присъствие ала Attila. Не мога да реша за тях, слушайте 'Already Broken' и преценете сами.

TOП 15 НА 2016


15. Dark Tranquillity - Atoma
Поредният прекрасен албум на една от големите групи на Гьотебургската мелодет сцена. За разлика от In Flames обаче, Dark Tranquillity представят нещо много по-качествено, изпипано и достойна за всяка една класация.


14. Opeth - Sorceress
Впечатляващ албум от шведите, поредното приключение в непознати стилове и още по-прогресивно звучене. Макар да не е особено "метъл", Opeth за пореден път доказват, че могат да са номер 1 независимо какъв жанр свирят. Титанични композиции и прекрасни инструментали.


Като си го могат, си го могат, няма какво друго да се добави за поредното творение на Hatebreed. Албумът не е с нищо по-различен от предните, но не е и с нищо по-лош от предните, така че пускайте и трошете. Бонус точки за Jamey Jasta, който продължава да гостува във всеки втори нов албум.


12. Katatonia - Fall Of Hearts
Още един от многото прог-дуум-меланхолични албуми, които си пробиха път в личната ми класация, сякаш за да отразят перфектно случващото се през цялата година. Katatonia отново за безупречни, а албумът е не особено лесен за слушане, но смразяващо красив в точния час. Призрачна атмосфера и постоянно сменящи се настроения, подплатени от характерните за бандата вокали и музика.

Свежо и енергично завръщане на ADR, което е точно толкова метълкор, колкото и пънк-рок. Първата половина на албума е впечатляващо ударна, но за жалост втората част е скучна, провлачена и очевидно писана, докато Jeremy McKinnon и компания ловят покемони заедно с Blink-182 по време на съвместното им турне. Няма лошо, но можеше да е много по-добре.

Eдни от надеждите на съвременната английска метъл сцена най-после изкараха дебютния си албум след безкрайни ЕP-та, клипове и турнета. Албумът събира всичко най-добро от последните години и покрива всички очаквания за първичен djent/metalcore/grime звук, сурова industrial атмосфера и категорично недоволство към всичко, случващо се наоколо. 





9. DevilDriver - Trust No One
След няколко слаби и скучни опита DevilDriver най-после намериха необходимото за качествен и безкомпромисен албум, събиращ всичко онова, които ги превърна в интересна и значима банда в началото. В новото творение се намират няколко безупречни парчета и стабилна доза groove без излишни лиготии. Dez Fafara да си стои в DevilDriver, ако ще продължават в този дух!

8. Gojira - Magma
Клишето "или харесваш Gojira, или не си ги чувал" става все по-точно с всеки изминал албум. Magma e поредният колосален труд на французите, които продължават да откриват по нещо ново с всяко следващо издание. Може би по-олекотен и мелодичен от предните, може би по-трудно смилаем от предните, но все така безупречен и непредсказуем.

Някак несъвместим с всички останали албуми в класацията, но просто нямаше как да пропусна може би най-свежият електронен албум на 2016-а. Netsky e класа, а третото му творение представя качествен liquid drum and bass и прекрасно премерен EDM, който звучи точно толкова приятно сега, както и преди няколко месеца в летните горещини. 


Парчето отдолу дава няколко допълнителни точки, но макар да не е толкова добър, колкото предишните, албумът остава едно от стабилните издания на 2016-а. Caliban запазват характерното си звучене с обичайната гаранция за немско качество, а няколкото колебливи момента в албума се губят сред безупречните попадения в Gravity.


Едно от най-ранните издания на годината, за което бях сигурен, че ще попадне ввъв финалния Топ 10 от първо слушане. Bury Tomorrow изградиха добро име, солидна фен база, и характерен съвремен звук, който продължава да работи блестящо за тях. Албумът е кратък и директен, влиза мощно с първата песен и поддържа ниво до последната секунда. И, да, Jamey Jasta гостува в едно от по-добрите парчета.


Дългоочакванното завръщане на Deftones остави фенове и критици в тотално противоречие дали албумът е безупречен или тотално безсмислен. Без да заемам толкова крайна позиция смятам, че Gore заслужава челно място без капка колебание. Трудно смилаем, още една идея по-прогресивен, далеч от очакваното и до последния момент изненадващ, бандата успя да изкара един наистина качествен продукт, резултат на очевидно дълга работа и безкрайно изпипване.


Няколко месеца след шокиращата смърт на Том Сърл, това "a sickness with no remedy/except the ones inside of me" от парчето отдолу звучи още по-смразяващо като лебедова песен на един от най-кадърните китаристи в модерния метъл. Tрагичната новина по никакъв начин не влияе финалната позиция и Architects бяха едни от сигурните банди в личния ми топ 3. All Our Gods... е точно това, което всички очакваха и се надяваха да бъде, поредна стъпка нагоре, епичен и драматичен от първия до последния момент. 

Безупречен албум, идващ от дълбините на британския ънърграунд и представящ най-доброто от комбинацията между метъл и рок от една страна, и drum and bass, dubstep и grime от другата. Енергичен, с безкраен заряд, хитов, безспирен, с брилянтни включвания от Hacktivist, Crossfaith и Ghetts. Отгоре на всичко към края на март 2016-а пичовете изнесоха един от най-добрите концерти, на които някога съм бил. На бас, че никой не очакваше това под номер 2, хм?

Избрах Korn за номер 1 не защото албумът е толкова по-добър от всички изброени нагоре (вече уточних, че подредбата е донякъде символична), а защото е единственият, който тотално надмина и най-смелите ми очаквания. Години наред "нов албум на Korn" носеше по-скоро притеснение и колебание, но Serenity Of Suffering доказа на всички колко точно добри си остават Korn, особено в този нов стар състав. Албумът е достатъчно мрачен, тежък, откачен, разнообразен, смислен, изпипан, достатъчно добър, за да застане гордо на челното място в личната ми класация за 2016-а!


Честито на печелившите и до скоро на губещите! 2017-а вече тече в пълен разгар, албумите се трупат, а кога ще имам време да ги ревюирам не е много ясно. Какво ни предстои през следващата година? Потвърдени Sepultura, Marilyn Manson и Darkest Hour, и уж System of A Down? Може би Linkin Park, току виж Limp Bizkit (just kidding)? Machine Head? Body Count? Parkway Drive? Lamb Of God? Eluveitie? Fear Factory? Trivium? Mastodon? Кой знае, готови сме за всякакви изненади, а вие продължавайте да следите Scraggled Music за нашия обикновено различен поглед над горещите издания на годината (пък било и като поизстинат малко...).


ОЩЕ ПО ТЕМАТА:




Няма коментари:

Публикуване на коментар