David Bowie - No Plan EP
Албум: No Plan EP
Лейбъл: Columbia/Sony, 2017
Жанр: Art Rock, Progressive Rock, Avant-Garde Jazz, Pop Rock
Илиян Иванов
Навръх датата на публикуване на това ревю 10 януари се навършва точно година, откакто David Bowie почина или, ако вярвате в хепиендовете, откакто той напусна Земята със своя космически кораб, поемайки курс към звездите. Два дни по-рано легендарният изпълнител щеше да празнвуа на Земята своя 70-ти рожден ден и поради тази причина Columbia Records и Sony Music решиха да пуснат малко неиздавана (и вече издавана) негова музика.
Проблемът на "посмъртните" албуми (пак казвам, това EP може да го наричаме и "позвездно") е, че изглеждат като евтин трик да се изкарат пари на гърба на артист, който е пренаписал музикалната картина на 20-ти и 21-ви век. От друга страна No Plan е определено интересен материал, особено в контекста на миналогодишния му прощален албум Blackstar.
EP-то съдържа четири парчета, като едно от тях вече е познато на феновете на Боуи. Става дума за сингъла Lazarus, чието присъствие тук е малко спорно. Песента определено е сред брилянтните моменти в Blackstar, но е излишна, защото версията в No Plan е абсолютно същата като в албума. Бих оправдал Lazarus в траклиста, ако примерно беше в някакъв демо вариант или с леко променен текст, или дори в друг микс, или каквото се сетите, но сега изглежда отстрани като някой шеф на лейбъл да е казал: "Ама дайте да турим и някоя песен, дето вече я знаят хората".
Разбира се, може и да греша. Останалите три парчета са от сесиите на Blackstar и са част от мюзикъла Lazarus, но чак сега студийните им версии достигат до широката аудитория. No Plan се рее в марковата унила джази атмосфера, съчетана с мекия глас на Боуи и звучи като саундтрак на излитане на ракета с един пътник в нея - "Here, there's no music here, I'm lost in screens of sound".
Killing A Little Time пък е пълна противоположност - доста раздвижен, 70-тарски прогресив рок с жужащи китарни рифове, неравноделни барабанни бийтове и саксофонни сола. В When I Met You гласът на Боуи има романтична нотка, звучи приповдигнато, а инструменталът е съвременна лекция по инди рок.
Макар класата на музиката да не подлежи на съмнение тук, причините за издаването на EP-то ме глождят леко, както и присъствието на Lazarus. Но кой знае - може и волята на Боуи да е била такава - да издадат No Plan навръх следвашия му рожден ден. Кой знае... Ще видим обаче дали не е била волята на лейбъла след още една година, когато може да чуем ново посмъртно издание. А може би никой няма план още...
7.00/10 👱⚡🚀✨🌟🌌🌈
Препоръчителни песни: No Plan Killing A Little Time
Други сходни публикации:
Коментари
Публикуване на коментар