Gone Is Gone - Echolocation
Албум: Echolocation
Лейбъл: Rise Records, 2017
Жанр: Alternative Rock, Alternative Metal, Experimental Rock, Sludge Metal
Виктор Балчиклиев
Макар да бях чувал слухове за тази супер-група, известно време не свързвах името на бандата с него. Пуснах си албума като един от малкото нови издания от началото на 2017-а, с надеждата да чуя нещо ново, но от първите секунди моментално става ясно, че Echolocation e нещо много по-голямо от дебютен албум на млада банда. Неизбежно, дни след прегледи и класации на изминалата година, си мисля дали Gone is Gone ще попаднат в личната ми селекция на тази година, и също така неизбежно мога да потвърдя, че ще имат място поне в топ 5!
Gone Is Gone са Troy Sanders (бас и вокал в Mastodon), Troy Van Leeuwen (китарист в Queens Of The Stone Age), Tony Hajjar (барабанист на At The Drive-In и студиен музикант на редица други проекти) и Mike Zarin (мултиинструменталист, композитор на филмова музика, работил по филми като Iron Man 3, Inception, Nightmare On Elm Street, Inglorious Basterds и много други). След изброяването на тези "скромни" имена веднага става ясно, че говорим за доста амбициозен проект и макар да използвах израза "супер-група" трябва веднага да доуточня, че напук на обичайните разбирания и традиционни провали на подобни начинания, Gone Is Gone за сега дава изключително добри резултати.
Започнах с Troy Sanders, макар той да е последният член, присъединил се към проекта, по простата причина,че неговото влияние се усеща моментално и задава водещата атмосфера в целия албум. Реално идеята се заражда, когато Hajjar и Zarin, които дълги години работят заедно по музика за филми и видео игри, решават да поканят Van Leeuwen за нещо като джем сешън между приятели. Потенциалът на този състав мигновено се превръща в идея за EP и aлбум, но Troy Sanders e липсващото звено в пъзела и неговото присъединяване дава окончателната форма на това, което сега слушаме в Echolocation, един амбициозен и интересен прог-рок/алтърнатив проект със стабилен слъдж привкус.
Албумът носи усещане за свобода и неограничено поле на въображението. Музиката е писана без зададени срокове от лейбъли, без гонене на промоционални материали, без стриктни жанрови рамки. "Супер-група" рядко носи положителни реакции, но пичовете от Gone Is Gone дори не са водещите фигури в съответните банди и макар да са обречени на подобни квалификаци, за момента резултатът наистина звучи като страничен проект на приятели, които просто искат да нахвърлят идеи и импровизират за удоволствие. В Mastodon Sanders e един от общо три вокала и въпреки специфичния си тембър, понякога се губи в естественото надпреварване за лидерска позиция. В Gone Is Gone получава пълната свобода и моментално достига нови вокални и инструментални висоти.
Изпуснах излязлото през 2016-а дебютно EP и съдя за бандата само по Echolocation. Aлбумът започва бавно и протяжно със 'Sentiment', но само 2 минути в лежерното въведение инструменталите изгърмяват колоните. Без характерния хаос и неспирна динамика на Mastodon, Gone Is Gone успяват да достигнат до подобна тежест, обгърната в повече фантазия и импровизация. Следват няколко песни, които нахвърлят различни идеи и дори доскучават, но в 'Ornament' с отварящото "Ascend far and high" Sanders ни праща в космоса, където албумът ни държи до последния си тон.
Триадата 'Pawns', 'Colourfade' и 'Roads' разгръща пълния потенциал на музикантите в безупречен микс от настроения, мелодии и хармонии. 'Slow Awakening' провлачва интересна идея, доразвита и преработена с пънкарска енергия във 'Fast Awakening' за една от любопитните съпоставки в албума. В самия край на албума 'Resolve' звучи като меланхолично сбогуване, но се превръща в гениално забавяне преди 'Echolocation' да даде грандиозния и епичен край, който дебютният албум заслужава.
Gone Is Gone са Troy Sanders (бас и вокал в Mastodon), Troy Van Leeuwen (китарист в Queens Of The Stone Age), Tony Hajjar (барабанист на At The Drive-In и студиен музикант на редица други проекти) и Mike Zarin (мултиинструменталист, композитор на филмова музика, работил по филми като Iron Man 3, Inception, Nightmare On Elm Street, Inglorious Basterds и много други). След изброяването на тези "скромни" имена веднага става ясно, че говорим за доста амбициозен проект и макар да използвах израза "супер-група" трябва веднага да доуточня, че напук на обичайните разбирания и традиционни провали на подобни начинания, Gone Is Gone за сега дава изключително добри резултати.
Започнах с Troy Sanders, макар той да е последният член, присъединил се към проекта, по простата причина,че неговото влияние се усеща моментално и задава водещата атмосфера в целия албум. Реално идеята се заражда, когато Hajjar и Zarin, които дълги години работят заедно по музика за филми и видео игри, решават да поканят Van Leeuwen за нещо като джем сешън между приятели. Потенциалът на този състав мигновено се превръща в идея за EP и aлбум, но Troy Sanders e липсващото звено в пъзела и неговото присъединяване дава окончателната форма на това, което сега слушаме в Echolocation, един амбициозен и интересен прог-рок/алтърнатив проект със стабилен слъдж привкус.
Албумът носи усещане за свобода и неограничено поле на въображението. Музиката е писана без зададени срокове от лейбъли, без гонене на промоционални материали, без стриктни жанрови рамки. "Супер-група" рядко носи положителни реакции, но пичовете от Gone Is Gone дори не са водещите фигури в съответните банди и макар да са обречени на подобни квалификаци, за момента резултатът наистина звучи като страничен проект на приятели, които просто искат да нахвърлят идеи и импровизират за удоволствие. В Mastodon Sanders e един от общо три вокала и въпреки специфичния си тембър, понякога се губи в естественото надпреварване за лидерска позиция. В Gone Is Gone получава пълната свобода и моментално достига нови вокални и инструментални висоти.
Изпуснах излязлото през 2016-а дебютно EP и съдя за бандата само по Echolocation. Aлбумът започва бавно и протяжно със 'Sentiment', но само 2 минути в лежерното въведение инструменталите изгърмяват колоните. Без характерния хаос и неспирна динамика на Mastodon, Gone Is Gone успяват да достигнат до подобна тежест, обгърната в повече фантазия и импровизация. Следват няколко песни, които нахвърлят различни идеи и дори доскучават, но в 'Ornament' с отварящото "Ascend far and high" Sanders ни праща в космоса, където албумът ни държи до последния си тон.
Триадата 'Pawns', 'Colourfade' и 'Roads' разгръща пълния потенциал на музикантите в безупречен микс от настроения, мелодии и хармонии. 'Slow Awakening' провлачва интересна идея, доразвита и преработена с пънкарска енергия във 'Fast Awakening' за една от любопитните съпоставки в албума. В самия край на албума 'Resolve' звучи като меланхолично сбогуване, но се превръща в гениално забавяне преди 'Echolocation' да даде грандиозния и епичен край, който дебютният албум заслужава.
За страничен проект Gone Is Gone ражда впечатляващо добри резултати. Музикантите свирят като добре сработена група с години заедно в студио и на сцена. Трябва да отбележа, че искрено предпочитам Sanders да се фокусира отново върху работата си с Mastodon, но въпреки това съм повече от щастлив, че 2017 започва по толкова блестящ начин с един непретенциозен и в същото време толкова изпипан и прекрасен албум като Echolocation. Остава да си пожелаем цялата година да е толкова плодотворна.
8.75/10 😵😵😵😲🎸🎼🎹🎶💫
Препоръчителни песни: Ornament Echolocation Pawns Roads Colourfade
Други подобни ревюта:
Коментари
Публикуване на коментар