Weezer - Pacific Daydream / Rozwell Kid - Precious Art

Завръщам се към "BATTLE" рубриката с противопоставяне на учители и ученици - класиците Weezer срещу последователите им Rozwell Kid. Междувременно от следващия месец ще стартира една нова рубрика, в която ще представям в ретроспекция български албум, който е значим и влиятелен. Не очаквайте Лили Иванова или "Походът" на Ахат обаче.


Банда: Weezer
Албум: Pacific Daydream
Лейбъл: Atlantic/Crush, 2017
Жанр: Alternative Rock, Pop Rock, Power Pop
FACEBOOK

Ривърс Куомо явно отново се намира в продуктивен период. Pacific Daydream е трети албум на Weezer от 2014-та насам, което е внушително количество в днешно време. Струва ми се обаче, че Куомо е трябвало да си вземе малко творческа почивка.

Pacific Daydream е всичко друго, но не е добре сглобен албум. Откриващата песен Mexican Fender е забавна и типична песен за бандата - китарите, бийтът и вокалите улавят всичко, което Weezer винаги са били. След нея обаче настава суматоха. Одата Beach Boys се проваля в опитите хване сърф вълната (каквато е и целта ѝ - да не звучи изобщо като легендарната калифорнийска банда), а фалцетите на Куомо леко почват да дразнят.

Последното твърдение се превръща в кошмар в сингъла Feels Like Summer, която е една от най-тъпите песни, които съм слушал през 2017-та. Незнайно защо Weezer са решили, че модерният EDM/поп саунд е бил добра идея. Парчето напомня ужасно много за Maroon 5, а това рядко би било похвала.Тематиката за летните неангажиращи хитове продължава с диско-подобното Happy Hour, а Weekend Woman "изненадва" с лек реге вайб в началото, който после ескалира в нещо, което би било що-годе сносен инструментал за коледна песен.

Втората половина от албума сякаш е по-добрата. QB Blitz а адски грабващо в най-добрите поп традиции на бандата - мисли за Island In The Sun. Финалното, почти химново Any Friend Of Diane's е другият хайлайт в този миш-маш, докато La Mancha Screwjob и Get Right са определено по-прилични и слушаеми от Feels Like Summer и Happy Hour.

Наборът от влияния/стилове в Pacific Daydream е объркващ. Понеже ревюирах и предишните два албума на бандата - Everything Will Be Alright In The End (2014) и The White Album (2016), отчитам положителното намерение на Weezer да не се преповтарят. Проблемът на Pacific Daydream е, че му липсва идентичност и точна дирекция. Хаосът прозира помежду добрите парчета и обрича албума на посредственост - дума, с която никога не съм си представял, че ще определям Weezer.

5.00/10

ЧУЙ:  Mexican Fender    QB Blitz    Any Friend Of Diane

Банда: Rozwell Kid
Албум: Precious Art
Лейбъл: SideOneDummy, 2017
Жанр: Alternative Rock, Pop Punk, Power Pop, Post-Grunge, Indie Rock
FACEBOOK

В началото на годината бях на концерт на The Menzingers и Jeff Rosenstock, който беше подгряван от непознатите за мен дотогава Rozwell Kid. Отидох на шоуто с моя приятел Тайлър, който след 2-3 песни ми каза следното: "Тия пичове ми напомнят супер много на Weezer", при което аз отвърнах "Щях да кажа абсолютно същото".

Това е първото нещо, което вероятно всеки човек ще си помисли, когато слуша Rozwell Kid за сефте. За щастие в случая, това е положително за Precious Art на бандата от Вирджиния на фона на по-горе нахокания нов албум на Weezer.

Ушевадно е, че Rozwell Kid са нърдове, които имплементират носталгията към 90-те, за да бъдат "готини" и им се получава. Парчета като UHF On DVD и Michael Keaton са сполучливи примери за такова твърдение. Второто парче е финалът на албума и забавно описва типичното хлапашко обсебване към първите два филма на Батман с този актьор. Честно казано, аз се асоциирам донякъде с лирическите герои от парчето и се кълна във всички богове - ако някога се появи обвинение срещу Кийтън в сексуален тормоз/изнасилване/педофилия или каквото и да е, това ще нанесе тежка травма и ще "убие" един идол детство. Но стига съм говорил глупости.

Michael Keaton - the coolest Batman ever
Michelle Pfeiffer - the hottest (cat) woman to ever (cat) walk this Earth

Самите Rozwell Kid очевидно са назубрили Weezer от 90-те и със свой почерк са създали една дузина грабващи парчета, съчетаващи познатите китарен дисторшън и меланхолия. Отварящото Wendy's Trash Can си е направо френетично като темпо, но в остатъка си Precious Art не включва на по-висока предавка, което може би е някакъв минус, защото можеше да имаме и някоя друга по-бърза песен. Китарната заигравка след припева на MadTV пък е толкова успокояваща, че те кара да забравиш да липсата на скорост.

Precious Art е 4ти (!!!) албум на Rozwell Kid. В смисъл - не съм слушал предишните три и би било интересно дали и те са копия на Weezer от 90-те. И да са обаче, на кого му пука? Пуснете си този, а не Pacific Daydream.

7.25/10

ЧУЙ: Wendy's Trash Can    Boomerang    MadTV  UHF On DVD    Michael Keaton

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА "BATTLE":

Teenage Bottlerocket vs. The Transplants

Queens Of The Stone Age vs. Foo Fighters

Goldfinger vs. Neck Deep