Goldfinger - The Knife / Neck Deep - The Peace And The Panic
Албум: The Knife
Лейбъл: Rise Records, 2017
Жанр: Pop Punk, Ska Punk, Alternative Rock, Third Ska Wave Revival, Punk Rock
На първо четене преди няколко месеца намразих новия албум на Goldfinger. Месеци по-късно не бих казал, че споделям същата негативна енергия, но при всички положения "California MEGA Deluxe Edition: Ultimate" трудно ще се нареди сред топ изданията на 2017-та.
Честно казано, това ревю можеше да бъде лесно за писане, ако го бях направил навреме. Щях да дам 4/10 и да се приключи всичко овреме. Сега обаче имам друг план. Нека видим илюстративно как изглеждат кариерата и настоящето на Goldfinger в два колажа.
Джон Фелдман - фронтмен и единствен останал оригинален член на клана Goldfinger, зъл гений, който стои зад машините за пари 5 Second Of Summer и Blink-182. VEGAN FATALITY INCLUDED.
Такахиро Мориучи - нинджа в ONE OK ROCK (произнася се Уан Оклок). Японец, притежава черен колан по бойбандско карате. Умее да прави косата си да изглежда по-добре от тази на гаджето ти.
Травис Баркър - оцелял от самолетна катастрофа, той обикаля света по море, опитвайки се да саботира авиокомпаниите и да ги преориентира към корабоплаване. В свободното си време свири на барабани за Blink-182, The Transplants, +44, Box Car Racer и дори соло. VEGAN FATALITY INCLUDED.
Марк Хопъс - луд учен, написал Теорията на големия взрив, че на 23 години момичетата вече спират да ти се кефят. Не вярва в извънземен разум. VEGAN FATALITY INCLUDED.
Майк Херера - християнин, американец, басист. Освен това е и магнит за мацки, с което се опитва да обори теорията на Хопъс.
Ник Хексъм - роден на 311 светлинни години от Земята, Хексъм пристига на тази планета от Слънчевата система, за да прави взривен рап-реге-рок.
Чарли Полсън и Дарин Пфайфър - NON-PLAYABLE CHARACTERS в тази версия. Сигурно може да ги отключите, ако слушате The Knife прекалено дълго.
Филип Снийд - китарист на The Story Of The Year и фен на Манчестър Юнайтед. С такъв герой трудно ще превъртите The Knife.
Нейт Албърт - легендарна фигура в ска движението заради участието си The Mighty Mighty BossTones. Той е един от хората открили The Weeknd 😬Да си беше останал в The Mighty Mighty BossTones, Нейт!
Джош Дън - пилот от ескадрила 21. Подобно на Баркър в свободното си време свири на барабани.
Моник Пауъл - NON-PLAYABLE CHARACTER. Моник не участва в тоя албум, но пее в Disconnection Notice (2005). И все пак - каква видеоигра би било това без поне един секси женски персонаж?
6.00/10
ЧУЙ: A Million Miles Get What I Need Am I Deaf Who's Laughing Now?
Албум: The Peace And The Panic
Лейбъл: Hopeless Records, 2017
Жанр: Pop Punk, Alternative Rock, Punk Rock, Post-Grunge
Една от причините за този батъл между Goldfinger и Neck Deep е, че Джон Фелдман бе удостоен с наградата за цялостен принос на Alternative Press за "вдъхновител". Самият музикант прие приза с огромни дози патос и радост, но си личеше, че нещо не е както трябва. Фелдман получи признанието не толкова заради кариерата му в Goldfinger, колкото за постиженията му "зад кадър" като продуцент и автор на песни за банди като Blink-182, 5 Seconds Of Summer, Good Charlotte, Disturbed, All Time Low, Disturbed, Biffy Clyro, Sleeping With Sirens, Black Veil Brides (+ соловите неща на Andy Black) и много други. Това е сериозна, дори убийствена визитка само за последните 2-3 години.
Една от бандите, които трябва да е била "повлияна" от Фелдман (според AP), е Neck Deep. И със сигурност - Goldfinger са написали някои от най-яките поп пънк парчета на 90-те, така че е нормално модерните банди да са слушали до припадък Superman и Fuck You And Your Cat. По подобие на Lostprophets, тези момчета също са от Уелс и също бяха замесни в секс скандал, макар и в доста по-малки пропорции - техният бивш китарист Лойд Робъртс бе обвинен в изпращане на неприлични снимки на своя фенка. В крайна сметка той напусна групата, а обвиненията бяха снети.
Но да говорим по същество вече. Neck Deep никога не са ми допадали особено много, което в интерес на истината, може би е стечение на обстоятелсвата. Един човек прехвърлил 30-те не може да харесва ЧАК толкова много съвременни поп пънк групи и след 3-4 такива всичко останало звучи като пълнеж.
Но понеже винаги се опитвам да слушам непредубедено, The Peace And The Panic всъщност се оказа стабилен, мелодичен и приятен албум. Бандата звучи точно както заглавието - на ръба между мира и паниката, което само печели допълнителни точки за искреност.
Синглите Where Do We Go When We Go и особено меланхоличния In Bloom на първи слушания не промениха особено мнението ми за бандата, но в контекста на The Peace And The Panic, си забиват флагчетата на точните места. Парчета като откриващата Motion Sickness пък напомнят за най-добрите времена на New Found Glory и ме карат да се замисля, че поп пънкът може би още не е свършен. В същото време гостуването на Сам Картър от Architects в Don't Wait (бел. ред. - seriously though, търся някой да напише ревю за албума им, хаха) удебелеява нишката, която този жанр си направи с метълкора.
Бидейки в периода на "узряване", няма да е чудно, ако In Bloom задава посоката на звучене на следващия албум на Neck Deep и той да е тяхната версия на едноименния на Blink-182 или Warning на Green Day (окей, тук вече малко прекалих). Но със сигурност ще вземам уелсците вече насериозно.
7.25/10
ЧУЙ: Motion Sickness Parachute In Bloom Don't Wait (feat. Sam Carter from Architects) Where Do We Go When We Go
ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:
Коментари
Публикуване на коментар