New Found Glory - Makes Me Sick
Банда: New Found Glory
Албум: Makes Me Sick
Лейбъл: Hopeless Records, 2017
Жанр: Pop Punk, Alternative Rock, Pop Rock
FACEBOOK
Илиян Иванов
Имам теория, според която, ако пилотният сингъл от даден албум е най-силното парче в него, то албумът обикновено не може да прескочи оценка между посредствен и просто окей. Такова беше и първоначалното ми усещане за новото отроче на поп пънк ветераните New Found Glory. Happy Being Miserable е със сигурност най-добрата песен на бандата не само в Makes Me Sick, но и за последните им няколко албума.
Албумът обаче определено е от тези, дето успяват леко да "узреят". Това е второ издание за New Found Glory като квартет след напускането на втория китарист Стив Клайн и бандата е заложила в Makes Me Sick на огромна доза синтезатори, които, трябва да призная, в повечето време са на място.
Blurred Vision звучи като парче на Kings Of Leon или на коя да е друга инди рок група, която се сетите. Barbed Wire залита в поп територии, макар китарните партии да са класически хеви метъл скали, а пък началото на Call Me Anti-Social изненадва с 80-тарска атмосфера. Засиленото използване на синтезаторите в тези парчета определено подобрява аранжиментите и печели точки за New Found Glory.
От една страна, това може би не говори изцяло в добра светлина за една от най-популярните банди в поп пънка, но пък и самият Makes Me Sick e среднотемпов и едва ли коя да е песен ще предизвика съркъл пит. Парчето, което най-много се доближава до визията от обложката, се нарича The Sound Of Two Voices и най-вече благодарение на перкусиите носи дъх на лято, почивка и кокосови орехи. За жалост обаче парчето е тотална досада и не виждам смисъл да бъде включено тук.
Ако има по-сериозен проблем в този албум, то той е свързан с усещането, че очаквах нещо малко по-агресивно на фона на Happy Being Miserable. Short And Sweet и Say It Don't Spray It не успяват да грабнат с нищо специално, както междувпрочем и финалното The Cheapest Thrill, което на хартия има запомнящ се рефрен, но просто не предизвиква емоционална обвързаност. Силните страни на Makes Me Sick са обвързани със слабите. Използването на синтезатори е чудесно решение, но на моменти се прекалява с тях и това разводнява албума.
Makes Me Sick в крайна сметка е сполучливо и приятно издание (може би с идея или две над "просто окей"), макар че не бих го нарекъл "новооткрита слава". Далеч е от класическите албуми на New Found Glory в периода 1999-2004, което не е трагедия, а и не всички поп пънк банди се казват Lagwagon.
Албум: Makes Me Sick
Лейбъл: Hopeless Records, 2017
Жанр: Pop Punk, Alternative Rock, Pop Rock
Илиян Иванов
Имам теория, според която, ако пилотният сингъл от даден албум е най-силното парче в него, то албумът обикновено не може да прескочи оценка между посредствен и просто окей. Такова беше и първоначалното ми усещане за новото отроче на поп пънк ветераните New Found Glory. Happy Being Miserable е със сигурност най-добрата песен на бандата не само в Makes Me Sick, но и за последните им няколко албума.
Албумът обаче определено е от тези, дето успяват леко да "узреят". Това е второ издание за New Found Glory като квартет след напускането на втория китарист Стив Клайн и бандата е заложила в Makes Me Sick на огромна доза синтезатори, които, трябва да призная, в повечето време са на място.
Blurred Vision звучи като парче на Kings Of Leon или на коя да е друга инди рок група, която се сетите. Barbed Wire залита в поп територии, макар китарните партии да са класически хеви метъл скали, а пък началото на Call Me Anti-Social изненадва с 80-тарска атмосфера. Засиленото използване на синтезаторите в тези парчета определено подобрява аранжиментите и печели точки за New Found Glory.
От една страна, това може би не говори изцяло в добра светлина за една от най-популярните банди в поп пънка, но пък и самият Makes Me Sick e среднотемпов и едва ли коя да е песен ще предизвика съркъл пит. Парчето, което най-много се доближава до визията от обложката, се нарича The Sound Of Two Voices и най-вече благодарение на перкусиите носи дъх на лято, почивка и кокосови орехи. За жалост обаче парчето е тотална досада и не виждам смисъл да бъде включено тук.
Ако има по-сериозен проблем в този албум, то той е свързан с усещането, че очаквах нещо малко по-агресивно на фона на Happy Being Miserable. Short And Sweet и Say It Don't Spray It не успяват да грабнат с нищо специално, както междувпрочем и финалното The Cheapest Thrill, което на хартия има запомнящ се рефрен, но просто не предизвиква емоционална обвързаност. Силните страни на Makes Me Sick са обвързани със слабите. Използването на синтезатори е чудесно решение, но на моменти се прекалява с тях и това разводнява албума.
Makes Me Sick в крайна сметка е сполучливо и приятно издание (може би с идея или две над "просто окей"), макар че не бих го нарекъл "новооткрита слава". Далеч е от класическите албуми на New Found Glory в периода 1999-2004, което не е трагедия, а и не всички поп пънк банди се казват Lagwagon.
🌴6.75/10🌞
Препоръчителни песни: Party On Apocalypse Call Me Anti-Social Happy Being Miserable Blurred Vision Barbed Wire
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар