Paramore - After Laughter
Албум: After Laughter
Лейбъл: Fueled By Ramen/Atlantic, 2017
Жанр: Synth Pop, New Wave, Alternative Pop, Alternative Rock, Pop Rock, Emo
Илиян Иванов
 |
| Отгоре надолу: Blondie 1980 No Doubt 1996 Paramore 2017 |
Изминаха цели 4 години от едноименния им предишен албум, в който групата вече загатна, че е готова да се отърси от тийн/емо настроенията и да премине в лигата на големите. Фундаменталното на този запис бе, че Paramore наистина настъпиха в непознатите територии и нагазиха в неизследвани води, но го направиха смело и това ги направи далеч по-значими от повечето им съвременници, които Alternative Press умилително нарича "нашата сцена".
Между Paramore (2013) и After Laughter (2017) се случиха много неща в групата. Басистът Джереми Дейвис напусна след скандал, но Paramore все пак останаха пак трио след като един от основателите на бандата - барабанистът Зак Фаро се завърна. Със сигурност тези промени са оказали влияние върху творческия процес, касаещ After Laughter, но гигантската стилова промяна в сравнение с Brand New Eyes всъщност се крие в стремежа на развитие и порастването/съзряването на фронтдамата Хейли Уилямс и останалите в групата. За капак пък самата певица дори се омъжи за Чад Гилбърт - китарист на New Found Glory (бел. ред. - които също наскоро издадоха нов албум).
На инструментално ниво китарните дисторшъни са отстъпили място на синтезаторния поп звук на 80-те, който идва като приливна вълна в After Laughter. Бандата съвсем умело визуализира този стилов завой във видеоклипове, артуърк и промоционални снимки. Откриващото парче и пилотен сингъл Hard Times е невероятно танцувален синт поп с карибски и фънки привкуси. Парти положението става дори още по-яко в последващото Rose-Colored Boy, където ню уейвът си дава среща с Madonna от Like A Prayer ерата, а хоровият вокален бридж яко напомня на Be Aggressive на Faith No More.
Китаристът Тейлър Йорк определено излиза на преден план чисто композиторски като ко-автор на всички парчета, но цялата еклектика се допълва прекрасно от завръщането на Фаро и фънки/диско бас линиите на продуцента Джъстин Мелдал-Джонсън, който стоеше зад звука и на едноименния албум. Fake Happy има всички шансове да стане Ain't It Fun номер 2, а припевът е най-поп пънкарското, което Paramore могат да извадят в After Laughter. Баладите тук - 26 и Tell Me How биха могли да минат и за песни на Taylor Swift с тези чудесни пиано мотиви, нежни цигулки и струнни оркестрации.
Хейли Уилямс е само на 28, но в момента е в топ 3 на най-влиятелните жени в съвременната рок музика. Също както Деби Хари и Гуен Стефани, и тя притежава магнетичност и притегателна сила в гласа си, без да има претенциите на Adele или Beyonce. Песни като Forgivness (между другото - много Top Gun-ско настроение) и ска/реге-то Caught In The Middle се отличават и със сладурски вокали, което винаги е било запазена марка на бандата.
По думите на Хейли Уилямс, такъв албум може и да не е имало, защото никой не е бил сигурен, че Paramore отново могат да записват под каквато и да е форма. Пост-фактум After Laughter може дори да е финалният албум на бандата, отново по думите на вокалистката, макар че всяка група се завръща рано или късно под някаква форма и такова изказване изглежда повече от преувеличено. Но ако After Laughter е начинът на Paramore да кажат временно чао, то това е доста емоционално и прекрасно сбогуване.
💙💚💛💜💓8.75/10💓💜💛💚💙
Препоръчителни песни: Hard Times Rose-Colored Boy Fake Happy 26 Caught In The Middle
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар