понеделник, 8 май 2017 г.

Lucky Boys Confusion - Stormchasers

Банда: Lucky Boys Confusion
Албум: Stormchasers
Лейбъл: Townstyle Records, 2017
Жанр: Emo, Alternative Rock, Pop Punk, Punk Rock, Indie Rock, Post-Grunge
FACEBOOK

Илиян Иванов

Няма връзка с ревюто, но в последните дни в серия от постове във Facebook казвах, че следващата ни публикация ще е юбилейната 400-тна навръх 5-тия рожден ден на блога на 10 май. Докато се подготвях за специалната статия, установих, че едно старо ревю е било публикувано някак си два пъти, което наложи малко изтриване (т.е публикациите станаха 398). Затова и за да спазя обещанието за рождения ден, се наложи преждевременно да напиша рецензия на албум в промеждутъка.

Тази публикация обаче така или иначе беше планувана. От няколко дни насам Stormchasers е във всекидневна ротация на Spotify-я ми и съвсем спокойно мога да кажа, че това е една от най-приятните изненади на 2017-та година досега. Може би е ирония на съдбата, че на Lucky Boys Confusion късметът не им се усмихва и не стигат големи комерсиални висини, въпреки че комбинацията от пънк, алтърнатив, реге и рап звучи като формула за успех по радио и ТВ в началото на '00-те. И наистина - парчета като Fred Astaire, Bossman, Hey Driver и Dumb Pop Song са толкова хващащи, че биха се превърнали в sing-along фаворити на всяко домашно парти.

След проблеми с лейбъла им обаче бандата от Чикаго дълго време остава "на системи". Наскоро в едно интервю фронтменът Стъби Пандав разкри, че изобщо не му е било до музика, особено след неочакваната кончина на единия китарист Джо Сел през 2012-та. След житейските на лично и професионално ниво, членовете решават да се съберат и да запишат Stormchasers, който ще се окаже един от най-емоционалните и искрени албуми, които съм слушал в последно време.

Откриващото парче I Slept With The Devil стартира напомпано, а от лириките изглежда, че Стъбни е прежалил времената на пропуснатите възможности за бандата: "Born like Jesus on the back of a truck / I won't go to heaven 'cause I won't give a fuck". Сингълът It's After Midnight e дори още по-силен атестат, че бандата е продължила напред въпреки несгодите и несполуките. Парчето е вероятно от най-любимите от началото на януари насам и на 200% гарантирам, че ще е в препоръчителния плейлист в Spotify в края на годината.

Най-хубавото на Stormchasers обаче е, че всяка песен сама за себе си е победител. Реге корените ехтят небрежно в куплетите в Stormchaser, а Sun In My Eyes и Name In Lights навяват спомени за ранните неща на Jimmy Eat World. Insomniac те захапва като гръндж/инди пънк ала Nirvana от Insecticide ерата, припевът на Knives (Watch What You Say) се забива в съзнанието като торпедо още от първото слушане, а пък Good Luck е добра конкуренция на почти всяка песен от последния албум на The Menzingers.

Lucky Boys Confusion са зарязали ска, реге и рап елементите за един изцяло рок албум, който вплита най-доброто от съвременната алтърнатив/емо/поп пънк музика и определено пичовете не са сбъркали. Stormchasers оправдава изцяло дръзкото си име. Това спокойно можеше да бъде скучен албум на забравена от Бога банда, но за моя голяма изненада е доказателство, че никога не е късно да издадеш най-добрия запис в кариерата си, дори когато всички са те отписали. Или както се пее в Good Luck - "These summer songs will last forever, that's forever, now and forever, good luck".
  👏8.75/10👏  
Препоръчителни песни:  It's After Midnight     Stormchaser    Sun In My Eyes      Good Luck     Knives (Watch What You Say)

Други подобни албуми:

Няма коментари:

Публикуване на коментар