Gorillaz - Humanz

Банда: Gorillaz
Албум: Humanz
Лейбъл: Parlophone/Warner, 2017
Жанр: Electronica, Alternative Pop, Alternative R&B, Hip-Hop, Left Field Hip-Hop
FACEBOOK

Илиян Иванов

С годините загубих интерес към Gorillaz, защото анимационната концепция на проекта постепенно се заличаваше. Сигурен съм, че и самият Джейми Хюлет се е чувствал някак разочарован, че неговите герои заемат все по-малко място в цялата картина, за сметка на колаборациите на Damon Albarn в музикално-инструменталната част.

В крайна сметка някъде между албумите Plastic Beach (2010) и The Fall (2011), Gorillaz не се усещаха като онези Gorillaz, които завладяха музикалните фенове с видеоклипове като Clint Eastwood и 19-2000, а като проект за пореден музикален ескапизъм на Олбарн, държащ Хюлет в твърде дребна роля.

Сиреч бъдещето на виртуалната банда бе поставено на карта. Междувременно Олбарн издаде и продуцира куп албуми - самостоятелни, като част от супергрупи, на други изпълнители и дори такъв с Blur. Неутолимият му глад да записва нова музика отново го събира отново с Хюлет, който трябва да даде рестарт и да съживи отново 2-D, Murdoc, Russel и Noodle.

Визуалните фази на Gorillaz според рисунките на Хюлет
до издаването на Humanz

Чисто визуално, настоящите Gorillaz изглеждат невероятно, ако съдим от видеоклипа Saturnz Barz. Със сигурност за Хюлет е предизвикателство да направи виртуалната банда отново харесваема, но засега само това не стига. Новият албум съдържа 20 трака в обикновеното си издание, като няколко от тях са кратки интерлюдии и е абсолютен миш-маш от електроника, рап, R&B и разни други производни стилове. Рок уклон изцяло липсва, макар че Gorillaz никога не са били асоциирани с рок сцената, но в предишните албуми определено се чуваха повече китари.

Броят на гостите в Humanz пък е дълъг като Великата китайска стена. Дето се вика, в кръга на шегата, куцо и кьораво си е оставило дирите по парчета, от които само едно реално не е колаборация - Busted And Blue звучи като нещо от соловия албум на Олбарн - Everyday Robots (2014).

Но да започнем с позитивите. Ascension дава приповдигнат старт с яки бийтове, футуристична атмосфера и отлично включване от рапъра Vince Staples. Следващото Strobelite синхронизира отлично R&B и фънки диско, като и тук гост вокалите на Peven Everett са в целта. Saturnz Barz е опит за смесване на трап, денсхол и трип-хоп и макар видеоклипът да е супер як, песента макар нелоша, реално не е нищо особено.

"Обичайните заподозрени" в албумите на Gorillaz - De La Soul се включват в Momentz, в което има готино 8-bit клавирно интро последно от готина акапелна част. Аутотюн "моментите" определено не са ми по вкуса, но като цяло това парче е сред по-добрите. Женските вокали на Kelela в Submission са притеснително приятни, но някъде тук по средата на албума се губи що-годе натрупаната инерция.

Charger е прекалено хаотична, докато космическата атмосфера на Andromeda е твърде постна, а вокалите на Олбарн звучат безлично. Hallelujah Money с Бенджамин Клементин e отвратителна песен, в която всичкото "пеене" трябваше просто да бъде изтрито. Донякъде Gorillaz намекнаха за политически активизъм с нея (беше нещо като пилотен сингъKл преди няколко месеца), но това не я прави слушаема. Всъщност Олбарн призна, че е преработил достатъчно албума, за да премахне всички препратки към Доналд Тръмп например или поне се е опитал да ги завоалира (реално само бонус тракът The Apprentice прави директен намек към президента на САЩ).

Финалното We Got The Power пък е с вокалистката на Savages Джени Бет и някогашния заклет враг на Олбарн от Oasis Ноел Галахър и макар слоганът от заглавието да предполага нещо мощно, песента трудно би запалила някого по ревюлюции и не изпъква с никакви интересни композиционни хрумвания. Има и още парчета, за които не мога да кажа нещо кой знае какво позитивно, затова да продължим към заключението.

А то е, че Humanz е разхвърлян като студентска стая. Сред бонус траковете има определено много интересни неща, които заслужават местата на песни от стандартното издание - например Out Of Body. От време на време човек се чуди дали това е Gorillaz или просто сборна компилация от разностилови композиции на произволно събрани изпълнители. Възможно е Джейми Хюлет да вдъхне живот на определени парчета чисто визуално, но това издание определено не е сред върховете в кариерата на Олбарн.

🐵5.50/10🐵

Препоръчителни песни: Ascension    Strobelite   Saturnz Barz    Momentz     Submission   

Други подобни ревюта:

Kendrick Lamar - DAMN.

Ed Sheeran - Divide ÷

Run The Jewels - Run The Jewels 3

Blur - The Magic Whip