Linkin Park - One More Light
Албум: One Moe Light
Лейбъл: Warner Bros Records/Machine Stop, 2017
Жанр: Dance Pop, Pop Rock, Electropop, Electronica, EDM
Илиян Иванов
За болшинството фенове на Linkin Park, One More Light е гигантско разочарование, само защото е поп албум. Често срещано е меломаните да развият чувство на предаденост, когато любимата им група промени своето звучене. Гневът на фенбазата на калифорнийците е ирония на съдбата. Linkin Park са сред последните рок банди, които реално продаваха албуми в космически тиражи. Космически.
Дебютът Hybrid Theory и последвалият го Meteora катапултираха секстета в орбита, достъпна само за избрани. За определен период от няколко години Linkin Park бяха най-популярната група на планетата. Най-ПОПулярната. Поп.
Точно така. Linkin Park винаги са били поп група и етикети като "нео метъл" не променят този факт. Гигантските хитове от първите два албума In The End и Numb са базирани на изключително набиващи се в съзнанието пиано мелодии и изстрелват припеви, каквито сигурно се продуцират в лаборатории на NASA, за да могат да бъдат запомнени мигновено от първата форма на живот в космоса, която ги чуе.
 |
| Скрийшотът беше направен седмица преди пускането на ревюто |
Kато човек, който никога не е изпадал в истерия по Linkin Park, няма как да се чувствам разочарован, което може би ми дава предимството да имам по-трезва преценка за One More Light. Може би. Да започнем от позитивите. Ако човек се абстрахира от цялата ярост, която се лее по бандата и албума, Talking To Myself всъщност е приятно парче, което е вероятно най-китарно ориентираното, макар че най-близкото сравнение, което намирам е Coldplay.
Good Goodbye с гости рапърите Pusha T и Stormzy има интересен реге/дъб вайб, който прераства в стадионна електронна музика от сорта на Avicii. Казвам го с позитивна нагласа, защото парчето би било подходящо да озвучава малките часове на денонощието в "Малката текила" в Созопол. За жалост обаче това са единственото приемливо време за слушане на песента.
Но аз повече позитиви не чух. Откриващото парче Nobody Can Save Me е едно от най-лошите музикални изпълнения, които съм слушал в последните години. Тези аутотюн детски гласчета в интрото бъркат в съзнанието като боргия при лоботомия. Ако това не ви е достатъчно, само чуйте после сълзливото включване на Честър - "I'm dancing with my demons, I'm hanging off the edge".
Пеенето е голям проблем в целия албум. В Sorry For Now - едно от парчетата, в които Майк Шинода завзема микрофона през повечето време, а Честър се опитва да рапира на бриджа преди последния припев, което звучи като музикално състезание между третокласници тип "Като лъвовете". Споменавайки третокласници, Майк е написал текста като извинение към децата си, че често отсъства заради ангажименти с групата, но май за следващия албум трябва да помисли и за извинение за съществуването на този албум.
Като оставим настрана вокалите в Sorry For Now, това дори не е най-лошото в парчето и като цяло в остатъка от албума. Инструменталите са като правени на Fruity Loops за около половин ден, като според информацията в Wikipedia, Майк Шинода и китаристът Брад Делсън са продуценти. Което поне дава някакъв кредит към Брад за направата на албума, но не ми е ясно к'ви са ги дървили барабанистът и басистът? Тяхното присъствие тук е май само по снимките от прес рилийзите.
На One More Light му липсва почти всичко, което прави един поп албум добър, като започнем от оригинални и запомнящи се мелодии. Свръх продуцираността води до брак, а в този албум от толкова много брак не е останало място за почти нито един правилно изваян чарк. Linkin Park тръгнаха по много тънък лед с One More Light и коментарите на Честър към фенските реакции показват, че сътресенията тепъррва предстоят. Малко са албумите, които могат да поляризират толкова бързо фенската маса от "Осанна" до "Разпни го", но този е един от тях.
💩1.25/10💩
Препоръчителни песни: Talking To Myself Good Goodbye
Други ревюта, които може да прочетете:
Всъщност Heavy ми е любимата от албума. Понеже страдам от безпокойство, когато я слушам имам чувството, че текстът идеално описва начинът, по който човек с безпокойство се чувства. Поне аз така виждам нещата. Макар гласът на Kiiara да прилича на още 100 други и изобщо да не ми допада, все пак не е чак толкоз зле.
ОтговорИзтриванеКато цяло мисля, че повечето песни са свързани с тревожност, съмнение в себе си, изолиране и други такива емоционални теми (даже май точно тези песни са писани от Честър, явно нещо се случва с него).
В един от клиповете на Файн Брадърс Майк Шинода говореше за еволюцията на бандата и реагираше на реакциите на тийнейджъри, които слушат песните на LP. Мисля, че е хубаво да се види и тяхната гледна точка (на LP имам предвид).
Нямам предразсъдъци към поп музиката, но според мен Heavy няма този "everlasting" ефект според мен - т.е., парчето звучи като сезонен хит. Всяка година през лятото изскачат хиляди песни, които имаш чувството, че ще ги слушаш вечно и три месеца по-късно вече тотално си ги забравил. Като парче на The Chainsmokers да речем
ИзтриванеДа, съгласна съм. Но текстът, който е и най-важен за мен, за да харесам някоя песен, е много добър. :)
ИзтриванеИ аз съм съгласен. Аз като един виден песимист, често се идентифицирам с текстове и това ми помага да харесам много повече дадена песен :D
Изтриване