Kendrick Lamar - DAMN.
Албум: DAMN.
Лейбъл: Aftermath, 2017
Жанр: Hip-Hop, West Coast Rap, Gangsta Rap, Jazz Rap
Илиян Иванов
Това ревю се оказа едно от най-трудните за писане. Човек не може да седне на лаптопа си спокойно, без да си мисли за безбройните хвалебствия, които good kid, m.A.A.d. city (2012) и особено To Pimp A Butterfly (2015) отнесоха. Всяка добра дума, която човек може да каже за Kendrick Lamar вече е казана и утроена преувеличена (може би и съвсем заслужено), което ми пречеше дълго време на мисловния процес.
To Pimp A Butterfly e крайъгълен камък в хип-хопа, поне по всеобщото мнение. Просто не беше обаче моето нещо. Или не може би, когато излезе, не бях в настроение да приема, че King Kunta и Alright са новите рап класики. И сега май не мога. Затова да се поговорим за DAMN.
BLOOD. e странна работа като за интро. Овертюрната музика напомня на стар български филм от комунистическо време и ако "говоренето" на Kendrick беше също на родния ни език, щях да си помисля, че правят продължения на "Козият рог". DNA. вече удря брутално - първоначално с агресивния генгста бийт, а след това и супер бързия флоу на нашия герой, който звучи почти параноично - "I don't compromise, I just penetrate / Sex, money, murder—these are the breaks / These are the times, level number 9 / Look up in the sky, 10 is on the way", докато на фон отзад се чува повторено до побъркване "Gimme some ganja". YAH. има лежерен реге уклон, a самият Kendrick поставя себе си в противоречение "I'm not a politician, I'm not 'bout a religion", въпреки откровено религиозното послание не само на това парче и на целия албум.
Винаги съм смятал за любопитно, когато рапърите обясняват надълго и нашироко за своята вяра, за връзката си с Бога, цитират Бибилията и в следващия момент чуеш "Bitch, sit down, bitch, be humble" или "If I gotta slap a pussy-ass nigga, I'ma make it look sexy". Казвайки секси, в DAMN. има няколко изключително сладострастни парчета - като Loyalty с неизбежната за съвременната рап/R&B сцена - Rihanna. XXX. с участието на U2 пък преминава през много различни стадии и е сред най-прогресивните песни. Гласът на Боно изненадващо не звучи дразнещо, но лириките на Kendrick "Homicidal thoughts; Donald Trump's in office / We lost Barack and promised to never doubt him again" не кореспондират с публичните изяви на вокалиста на U2, който наскоро се прегърна и разцелува с невярващия в промените в климата вицепрезидент на САЩ Майк Пенс.
Бийтовете и инструменталите в DAMN. са абсолютно съвършени като за комерсиален хип-хоп през 2017, което както можете да се досетите, означава един перфектно продуциран албум. Текстовете му обикновено са право в целта и са забавни като за болезнени истини - "I'm so fuckin' sick and tired of the Photoshop (...) Show me somethin' natural like ass with some stretch marks". В албума има обаче и две-три излишни/дразнещи парчета, като например баладичното LOVE, което за малко да ме травмира с ужасяващо противните гост вокали на Zacari. Опитах се да се въздържа от гигантските хвалебствия, които и DAMN. отнася така или иначе. Защото явно вече всеки е разбрал, че Kendrick Lamar пише историята на хип-хопа през това десетилетие.
8.00/10
Препоръчителни песни: DAMN. ELEMENT. PRIDE. HUMBLE. XXX feat. U2
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар