DREAMCAR - DREAMCAR
Албум: DREAMCAR
Лейбъл: Columbia Records/Sony Music 2017
Жанр: New Wave, Synth Pop, Alternative Rock, Post Punk, Disco Pop, Funk Rock
Илиян Иванов
Винаги когато се пръкне някоя нова "супергрупа", очакванията към нея са завишени, тъй като какво друго освен "супералбуми" може да издаде един такъв проект. DREAMCAR следва една вече позната пропорционална формула: инструменталната част на нечия банда допълнена от вокалист на друга такава - нещо, което слушахме години наред с Audioslave, които за съжаление никога повече няма да издадат нова музика.
Новината за новата супергрупа бе анонсирана преди месеци и със сигурност за мнозина е било любопитно как ще звучат всички от No Doubt без Гуен Стефани - Тони Канал (бас), Том Дюмон (китара) и Ейдриън Йънг (барабани) в компанията на винаги обвития в мистика Дейви Хавок от AFI.
Въпреки че както казах, очакванията към подобни проекти да са завишени, аз не знаех каква стилова насока да очаквам тук. Нямах добро предположение, но пък сле излизането на пилотния сингъл Kill For Candy вече усетих накъде ще духа вятъра. DREAMCAR се оказа едно симпатично-романтично и носталгично завръщане към музиката на 80-те - синт поп, ню уейв, пост-пънк и фънки диско.
На определени етапи от своите кариери, и No Doubt, и AFI се заиграват по-сериозно със споменатите стилове, което помага на колаборацията в албума да звучи толкова натурално. И при двете групи обаче винаги е имало "едно наум" да не се прави пълна промяна. В DREAMCAR обаче четиримата имат пълната свобода да се отпуснат в 80-тарската носталгия.
В известен смисъл звездата на албума е Тони Канал с неговите игриви, фънкарски и думкащи бас партии, които сменят непрекъснато настроението в албума между меланхолия и порив за танцуване. Това в никакъв случай не означава, че другите двама от No Doubt са си чоплили носовете. Китарите имат хубав, мек саунд, докато барабаните звучат леко електронно, което значително подсилва 80-тарската атмосфера, подхранена и от обилно количество синтезатори.
Дейви Хавок си пее както винаги ангелогласно. За разлика от албумите на AFI, където често вика и крещи, тук той настройва гласа си на синт поп/ню уейв/емо честотите и макар текстовете да са понякога глуповати - "We love you candy girls (Аll the boys)/ We love you candy girls" (On The Charts), това не отнема от чара на албума.
Всеки фен на The Cure, New Order, The Smiths, Duran Duran и прочее банди ще открие по нещо за себе си в албума. Парчета като пост-пънкарското Kill For Candy и кабаретното All Of The Dead Girls минават "хитовете" тук със заразително-закачливите си припеви, докато такива като Ever Lonely и Do Nothing вкарват тъжна и сериозна нотка и звучат повече от прекрасно.
В интерес на истината, във втората си половина албумът леко доскучава и според мен, с малки орязвания от 12-те парчета, всичко щеше да е перфектно. Само времето ще покаже дали DREAMCAR е проект за убиване на време или банда с бъдеще. Едноименният албум обаче е с класа над тазгодишния албум на AFI, да не говорим пък за последния такъв на No Doubt - Push And Shove (2012), който беше ужасен.
👸7.75/10🚗
Препоръчителни песни: Kill For Candy On The Charts All Of The Dead Girls Ever Lonely Do Nothing
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар