понеделник, 10 април 2017 г.

Depeche Mode - Spirit

Банда: Depeche Mode
Албум: Spirit
Лейбъл: Columbia Records, 2017
Жанр: Synth Pop, New Wave, Alternative Rock, Alternative Dance, Electronica, Dance Rock, Dark Wave
FACEBOOK

Илиян Иванов

Макар да съм изпитвал респект към тях, никога не съм харесвал Depeche Mode. Винаги съм намирал музиката им за прекалено елитарна. Говорейки за това, визирам предимно тийнейджърските си години и по-голямата част от 20-те. Общо взето, в този период от време не познавах човек, който да не обожава едновременно Depeche Mode и U2. На мен лично вторите ми допадаха повече, макар че и на тях не им бях кой знае какъв фен.

В последните няколко години на няколко пъти съм пробвал да си пускам Depeche Mode - произволни песни в YouTube. Нагласата ми към тях определено е по-различна. Дълбочина в гласа на Дейв Гахан придобиват много повече смисъл в главата ми. В същото време явно съм развил някаква абсолютна непоносимост към U2. Може би е заради абсолютно безличните им парчета, които издадоха в последните години. Може би е и заради факта, че образът на Боно в главата ми е като на този, с който е представен в South Park. А може би е и заради духовната свирка, която той направи наскоро на Майк Пенс.

But fuck U2 (*pun intended). Да поговорим за Depeche Mode и Spirit. Надали мнозина са очаквали, че триото ще започне да пише политически и протестни химни, но ето че 14-тият им албум е пълен с неочаквания послания, които звучат абсолютно на място във времена на необяснимо човешко безумие.

Going Backwards и Where's The Revolution откриват албума с екстремна доза мрачност, песимизъм, пулсиращи бийтове и магнетични вокали от страна на Гахан. The Worst Crime пък звучи завладяващо, някак романтично и депресиращо атмосферично на фона на пианото и китарата. You Move може би най-много се доближава до някакви модерни тенденции - главно тези в електронната музика и би паснало за саундтрак в задимен нощен клуб.

Poison Heart вкарва слушателя усещането за сладострастие, а бийтът звучи като някакво пост-реге (да, току-що измислих този стил). Синтезаторите в Poorman са винтидж Depeche Mode, a изненадващите хорови вокали ме хванаха неподготвен. No More (This Is The Last Time) пък май ми е любимото парче в албума, може би защото има и някакъв Nine Inch Nails вайб.

В Spirit има две песни, в които вокалите идват от основния композитор Мартин Гор - Eternal и Fail. Първата ми струва някак вяла и недовършена, докато втората звучи като прогресив рок/синт-поп и звучи почти като нещо от финалния албум на David Bowie - Blackstar.

По-горе споменах, че Depeche Mode са се политизирали и това е абсолютно вярно. Текстовете на Гор рефлектират умело върху човешката глупост и обратната еволюция "We are not there yet / We have not evolved / We have no respect / We have lost control / We're going backwards" (в Going Backwards) и раздразнението, което следва от тези очевидно необратими процеси "Where's the revolution? Come on people / You're letting me down" (в Where's The Revolution). Или ако трябва да сумаризирам с две думи само - Брекзит и Тръмп.

Без съмнение Depeche Mode няма да разочароват феновете си. Всъщност е повече от похвално, че група от техния калибър не се свени да изрази гласно накъде води всеобщото оглупяване. Spirit носи типичната дарк уейв тежест на цялостното творчество на бандата, но звучи и съвременно и обаятелно по нов начин, което е атестат за релевантност вече почти четири десетилетия...
     7.75/10    
Препоръчителни песни:   Going Backwards    Where's The Revolution    You Move    Poison Heart    No More (This Is The Last Time)
Други подобни албуми:

Няма коментари:

Публикуване на коментар