Obituary - Obituary
Банда: Obituary
Албум: Obituary
Лейбъл: Relapse Records
Жанр: Death Metal, Heavy Metal, Thrash, Hardcore Punk
FACEBOOK
Илиян Иванов
Флорида е сред най-големите огнища на дет метъл сцената и Obituary са сред най-популярните и уважавани нейни представители. Дори да не сте фен на стила или на групата в частност, вероятността да сте слушали класическия им албум The End Complete (1992) е сравнително висока. Цели съвременни/модернизирани течения в тежката музика (метълкор, хардкор и всякакъв модерен кор) дължат много на Obituary.
Десетият, едноименен албум на пичовете от Тампа звучи повече от солидно и стегнато като за дет метъл вихрушка, но му липсва няколко щипки оригиналност. Не че в последните години съм изслушал десетки дет метъл албуми, но тези на Carcass и At The Gates бяха зверски добре композирани и изпълнени, което моментално им донесе култови статуси.
Този албум е някак по-праволинеен, което може би на определена част от феновете на бандата ще се хареса. Brave открива някак по Slayer-ски със скорострелни рифове, бясно темпо и ръмжащите вокали на Джеф Тарди. Sentence Day е като логично продължние на старта, а солата на Кени Андрюс обсебват доста голяма част от двете парчета, чиято обща дължина е едва малко над 5 минути.
След спиращото дъха темпо, Obituary постепенно вкарват и малко по-бавен груув в последващите парчета. Един от най-любопитните моменти за мен е Betrayed. Песента има съмнителна прилика с Refuse/Resist на Sepultura - говоря за барабанния ритъм, както и отчасти за китарите, а цялото усещане е като за хардкор от края на 90-те. Между другото същото е и във финалната и бих казал най-добра песен в албума Ten Thousand Ways To Die - хардкор настроението взима връх и отвсякъде мирише на безразборни стейдж дайвинги.
Както споменах в по-горен абзац, на Obituary му липсват интересни и оригинални хрумвания. Без да са лоши, някои от парчетата просто не изпъкват с нищо, защото са твърде шаблонни. Агресията и всички налични за дет метъла елементи са на линия, има дори и сравнително доста по-мелодични китарни партии, но го няма ефектът "уау". За липсата на оригиналност загатват и донякъде постната обложка и скучният избор на заглавие - Obituary, макар че това ме предположение може да бъде оборено моментално от всеки - списъкът с велики едноименни албуми е гигантски.
Крайният резултат е определено положителен, но не и блестящ. Не е случайно, че Obituary е сред най-продаваните дет метъл банди в света - те умеят много добре да правят това, което се изисква от жанра. Десетият албум на бандата ще счупи доста вратове от хедбенгване, а и не е ли това реално главната цел на бандата?
Албум: Obituary
Лейбъл: Relapse Records
Жанр: Death Metal, Heavy Metal, Thrash, Hardcore Punk
Илиян Иванов
Флорида е сред най-големите огнища на дет метъл сцената и Obituary са сред най-популярните и уважавани нейни представители. Дори да не сте фен на стила или на групата в частност, вероятността да сте слушали класическия им албум The End Complete (1992) е сравнително висока. Цели съвременни/модернизирани течения в тежката музика (метълкор, хардкор и всякакъв модерен кор) дължат много на Obituary.
Десетият, едноименен албум на пичовете от Тампа звучи повече от солидно и стегнато като за дет метъл вихрушка, но му липсва няколко щипки оригиналност. Не че в последните години съм изслушал десетки дет метъл албуми, но тези на Carcass и At The Gates бяха зверски добре композирани и изпълнени, което моментално им донесе култови статуси.
Този албум е някак по-праволинеен, което може би на определена част от феновете на бандата ще се хареса. Brave открива някак по Slayer-ски със скорострелни рифове, бясно темпо и ръмжащите вокали на Джеф Тарди. Sentence Day е като логично продължние на старта, а солата на Кени Андрюс обсебват доста голяма част от двете парчета, чиято обща дължина е едва малко над 5 минути.
След спиращото дъха темпо, Obituary постепенно вкарват и малко по-бавен груув в последващите парчета. Един от най-любопитните моменти за мен е Betrayed. Песента има съмнителна прилика с Refuse/Resist на Sepultura - говоря за барабанния ритъм, както и отчасти за китарите, а цялото усещане е като за хардкор от края на 90-те. Между другото същото е и във финалната и бих казал най-добра песен в албума Ten Thousand Ways To Die - хардкор настроението взима връх и отвсякъде мирише на безразборни стейдж дайвинги.
Както споменах в по-горен абзац, на Obituary му липсват интересни и оригинални хрумвания. Без да са лоши, някои от парчетата просто не изпъкват с нищо, защото са твърде шаблонни. Агресията и всички налични за дет метъла елементи са на линия, има дори и сравнително доста по-мелодични китарни партии, но го няма ефектът "уау". За липсата на оригиналност загатват и донякъде постната обложка и скучният избор на заглавие - Obituary, макар че това ме предположение може да бъде оборено моментално от всеки - списъкът с велики едноименни албуми е гигантски.
Крайният резултат е определено положителен, но не и блестящ. Не е случайно, че Obituary е сред най-продаваните дет метъл банди в света - те умеят много добре да правят това, което се изисква от жанра. Десетият албум на бандата ще счупи доста вратове от хедбенгване, а и не е ли това реално главната цел на бандата?
🐍6.75/10🐉
Препоръчителни песни: Brave Sentence Day Kneel Before Me Betrayed Ten Thousand Ways To Die
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар