Mastodon - Emperor Of Sand
Банда: Mastodon
Албум: Emperor Of Sand
Лейбъл: Reprise, 2017
Жанр: Progressive Metal, Sludge Metal, Stoner Metal, Heavy Metal, Alternative Metal
FACEBOOK
Илиян Иванов
Когато Metallica издават 7-мия си студиен албум ReLoad през 1997-ма година, на калифорнийците вече се гледа като на класическа група със солиден стаж, която обаче е прехвърлила творческия си зенит и се е устремила към комерсиалните плитчини на радиофоничния хард рок. Двадесет години след ReLoad (о, боже, ReLoad е на 20 години!!!), Mastodon също издават своя седми албум и на шайката от Атланта също се гледа като на вече класическа група, с тази разлика, че музиката ѝ все още удря силно като зенитно оръдие.
Лесно може да сбъркате обложката на Emperor Of Sand с такава на игра от поредицата Mortal Kombat - огньове, пустош и профил на могъщ герой ала Шао Кан (освен това една от песните се казва Scorpion Breath, хах). Което всъщност е и част от цялостната метафора на лирическото съдържание на албума - за смъртта и борбата за оцеляване в състояние на тежка нелечима болест и как това афектира семейно-приятелския кръг.
Албумът иначе започва с вихрения груув на Sultan's Curse, но по-нататък в парчето се загатва за цялата прогресив атмосфера - определени китарни партии (тук, а и не само в него) напомнят на канадците Propagandhi. Стоунърското и пънкарливо Show Yourself си бие отвсякъде на хитсингъл - инструменталът и вокалите на барабаниста Бран Дейлър на куплета са като излезли от студиото на Queens Of The Stone Age.
Мазните слъдж рифове на Steambreather се разтапят в мелодия от вокали, докато Roots Remain се усеща по-тежко отколкото звучи реално - вокалите на Трой Сандърс звучат апокалиптично на фона на тътена отзад, но крайно лиричните интро, бридж и аутро уравновесяват ситуацията, което превръща песента в един петминутен шедьовър. Освен това - ебати солото на Брет Хайндс.
Mastodon са се потрудили доста всяка песен да има своя собствена харизма, което изисква не само труд, но и талант. Бандата прескача от стил в стил - прогресив, слъдж, стоунър метъл, алтърнатив рок, мелодичен дет и дори по-комерсиален модерен хеви метъл ала Ghost като например в Clandestiny, където дори идиотските роботски вокали звучат свежо.
Предпоследните две парчета Andromeda и Scorpion Breath се абсорбират около жестоки рифове, полиритмични барабани и гост вокали - съответно от певците на Brutal Truth и Neurosis. Мелодичният бридж на Scorpion Breath е абсолютно величествен, което само затвърждава впечатлението, че Mastodon наистина не са загубили нищо с олекотяването си в последните години. И ако това не е достатъчно доказателство, то с финалното епично шестминутно Jaguar God всички съмнения за това трябва да отпаднат. Баладичното интро и галопиращият метъл по средата му контрастират ярко, което всъщност е и цялата фабула на Emperor Of Sand. Ушевадно и продуцентът Брендън О'Брайън (Pearl Jam, Bruce Springsteen, The Offspring, Stone Temple Pilots, Korn и други) си е свършил работата, да изкара мелодичните части на по-преден план.
Албумът преминава в през много фази, но нито за миг не доскучава и държи слушателя в нещо средно между напрежение и еуфория. Ако си фен на метъл заради хедбенгинга - няма страшно, има много песни, където ще мяташ грива. Има обаче и интелигенто конструирани надграждания и обичайното тройно вокално разнообразие, което превръща Emperor Of Sand в един от големите кандидати за албум на годината.
Албум: Emperor Of Sand
Лейбъл: Reprise, 2017
Жанр: Progressive Metal, Sludge Metal, Stoner Metal, Heavy Metal, Alternative Metal
Илиян Иванов
Когато Metallica издават 7-мия си студиен албум ReLoad през 1997-ма година, на калифорнийците вече се гледа като на класическа група със солиден стаж, която обаче е прехвърлила творческия си зенит и се е устремила към комерсиалните плитчини на радиофоничния хард рок. Двадесет години след ReLoad (о, боже, ReLoad е на 20 години!!!), Mastodon също издават своя седми албум и на шайката от Атланта също се гледа като на вече класическа група, с тази разлика, че музиката ѝ все още удря силно като зенитно оръдие.
Лесно може да сбъркате обложката на Emperor Of Sand с такава на игра от поредицата Mortal Kombat - огньове, пустош и профил на могъщ герой ала Шао Кан (освен това една от песните се казва Scorpion Breath, хах). Което всъщност е и част от цялостната метафора на лирическото съдържание на албума - за смъртта и борбата за оцеляване в състояние на тежка нелечима болест и как това афектира семейно-приятелския кръг.
Албумът иначе започва с вихрения груув на Sultan's Curse, но по-нататък в парчето се загатва за цялата прогресив атмосфера - определени китарни партии (тук, а и не само в него) напомнят на канадците Propagandhi. Стоунърското и пънкарливо Show Yourself си бие отвсякъде на хитсингъл - инструменталът и вокалите на барабаниста Бран Дейлър на куплета са като излезли от студиото на Queens Of The Stone Age.
Мазните слъдж рифове на Steambreather се разтапят в мелодия от вокали, докато Roots Remain се усеща по-тежко отколкото звучи реално - вокалите на Трой Сандърс звучат апокалиптично на фона на тътена отзад, но крайно лиричните интро, бридж и аутро уравновесяват ситуацията, което превръща песента в един петминутен шедьовър. Освен това - ебати солото на Брет Хайндс.
Eat shit, Jawaka Gooblah! |
Mastodon са се потрудили доста всяка песен да има своя собствена харизма, което изисква не само труд, но и талант. Бандата прескача от стил в стил - прогресив, слъдж, стоунър метъл, алтърнатив рок, мелодичен дет и дори по-комерсиален модерен хеви метъл ала Ghost като например в Clandestiny, където дори идиотските роботски вокали звучат свежо.
Предпоследните две парчета Andromeda и Scorpion Breath се абсорбират около жестоки рифове, полиритмични барабани и гост вокали - съответно от певците на Brutal Truth и Neurosis. Мелодичният бридж на Scorpion Breath е абсолютно величествен, което само затвърждава впечатлението, че Mastodon наистина не са загубили нищо с олекотяването си в последните години. И ако това не е достатъчно доказателство, то с финалното епично шестминутно Jaguar God всички съмнения за това трябва да отпаднат. Баладичното интро и галопиращият метъл по средата му контрастират ярко, което всъщност е и цялата фабула на Emperor Of Sand. Ушевадно и продуцентът Брендън О'Брайън (Pearl Jam, Bruce Springsteen, The Offspring, Stone Temple Pilots, Korn и други) си е свършил работата, да изкара мелодичните части на по-преден план.
Албумът преминава в през много фази, но нито за миг не доскучава и държи слушателя в нещо средно между напрежение и еуфория. Ако си фен на метъл заради хедбенгинга - няма страшно, има много песни, където ще мяташ грива. Има обаче и интелигенто конструирани надграждания и обичайното тройно вокално разнообразие, което превръща Emperor Of Sand в един от големите кандидати за албум на годината.
9.00/10
Препоръчителни песни: Show Yourself Roots Remain Andromeda Scorpion Breath Jaguar God
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар