Incubus - 8

Банда: Incubus
Албум: 8
Лейбъл: Island Records, 2017
Жанр: Alternative Rock, Pop Rock, Post-Grunge, Nu Metal, Soft Rock
FACEBOOK

Илиян Иванов

Шест години след предишния им албум If Not Now, When?, Incubus се завръщат с още по-скучния си осми, невдъдхновяващо озаглавен 8. Някога еталон за алтърнатив рок, тази банда в момента е жалка сянка на себе си. Което мен лично малко ме изненада на фона на пилотния сингъл Nimble Bastard.

Песента е в ротация по радиото, което слушам в колата ми и ме спечели със своите динамика, приповдигнат припев и марковите вокали на Брандън Бойд. Nimble Bastard е под номер 2 в траклиста и единственото друго парче, което се доближава до неговата енергия е на откриващото No Fun, където рифовете и цялото настроение напомнят за ню метъл времената на Incubus.

Оттам нататък 8 е... еми, no fun. Бандата реди бавни, протяжни и досадни софт рок парчета, които изгубват добрата инерция от No Fun и Nimble Bastard. Електронните пасажи в State Of The Art и Loneliest дълбаят в поп територии, а едноиминутната ча-ча-ча/полка интерлюдия When I Became A Man звучи изненадващо, но и крайно дебилно. Бих казал и не на място, но реално почти нищо не си тежи на мястото в следващите минути.

Тежкият Soundgarden-ски риф на Love In A Time Of Surveillance е пропилян в развитието на парчето, а радиофоничното Undefeated (което е най-окей парчето след първите две) не може да бъде спасено от иначе симпатичния рефрен "I'm not dead yet". Инструменталът Make No Sound In The Digital Forest звучи успокояващо и... заспало - това, което е било добра идея, остава недоразвито и в един момент човек има чувството, че всеки от музикантите свири каквото му падне на своя инструмент. Опитът на бандата да завършат албума отново с "гръм и трясък" също не се получава. Incubus наистина втърдяват китарите в Throw Out The Map, добавят и топовни барабани, но резултатът е прекалено разхвърлян и недостатъчно убедителен.

Такъв и целият 8 в резюме - недомислен и лишен от живец албум, който едва ли ще бъде запомнен с нещо повече от 2-3 сносни парчета. Incubus е група, която е оставила за историята достатъчно оригинални идеи, но като всяко голямо име, което е преминало зенита на своята комерсиалност, е изпаднала и в творческа криза. Затова и крайната оценка не заслужава да е дори и наполовина на името на албума.

٨3.25/10٨

Препоръчителни песни:  No Fun   Nimble Bastard   Undefeated

Други подобни ревюта:

The Flatliners - Inviting Light

Dog Eat Dog - Brand New Breed EP

Creeper - Eternity, In Your Arms