Ed Sheeran - Divide ÷
Албум: Divide ÷
Лейбъл: Asylum, Atlantic, 207
Жанр: Folk Pop, Indie Pop, Pop Rock, Dance Pop
Илиян Иванов
Налице са поне няколко причини, поради които би трябвало да съм поне малко фен на Ед Шийрън.
1. Той спада към категорията/жанра, които аз със сарказъм наричам "white man with an acoustic guitar" (бял мъж с акустична китара, хехе). Не може да не сте ги виждали тези хора, те са във всеки парк. Слушам десетки такива, но не тия от парковете.
2. Келтско-ирландските фолк корени в музиката му също са важни. Все ще се намери някоя друга песен, която да ни напомни я на The Pogues, я на The Dubliners, я на Dropkick Murphys. Или поне Frank Turner, ебаси.
3. Леко визуално, Ед ми напомня на леприкон, а всеки път като чуя за това митично същество и се сещам за легендарната трилогия на South Park - Imaginationland.
4. Нашият герой е BFF на Taylor Swift, така че, ако следите блога от по-отдавна, ще знаете, че всичко свързано с американската певица тук е на голяма почит.
Сигурен съм, че мога да се сетя за още някоя простотия, разбира се, но това не променя факта, че никога не успях да харесам кой знае колко музиката на Шийрън. Divide (изписва се официално със знака за деление ÷) е трети албум в дискографията на британеца и може би най-накрая почвам да зацепвам за какво е целият този хайп по червенокосия музикант.
Shape Of You е брутално поп парче. От най-добрите, които съм слушал в последната година. Денсхол ритъмът и секси атмосферата предразполагат към разгорещени танци, а прозаичният текст просто допълнително разпалва огъня. Точно както трябва да бъде в един голям поп хит. Другият сингъл Castle On The Hill е съвсем друга бира обаче. Шийрън улавя тази меланхолична еуфория, която направи U2 една от най-големите банди в света, а след тях и Coldplay. Ретроспективните лирики звучат доста сладникаво - "Had my first kiss on a Friday night, I don't reckon that I did it right", но пък на кого му пука?
 |
| Бяла жена с акустична китара и бял мъж със същия инструмент. Догодина на Grammy-тата пак ще се говори за расизъм. |
Макар Шийрън да не е сред най-брилянтните китаристи, които съм слушал, той определено е интересен композитор и използва добре стиловите влияния, за да сформира тази разноцветна туршия, наречена Divide. Dive е чудесен ритъм енд блус, като мекото, разтопяващо соло преди последния припев всъщност е изсвирено от Eric Clapton (в албума има още едно соло - на John Mayer), а танцувалното Galway Girl е песен, която би била на repeat в джубоксите на всеки ирландски бар.
В моментите, в които британецът рапира куплетите си, не можех да не се сетя за Beck - особено в Eraser и New Man. Същевременно, парчета като Happier и Hearts Don't Break Around Here са стабилни акустични фолк балади - нещо, с което Шийрън най-често е асоцииран, докато във финалното Supermarket Flowers вокалите на Шийрън са акомпанирани само от пиано и от вокален хор. Но самата песен е скучна - вокалното изпълнение не ме развълнува особено.
Сред 4-те бонус трака мисля, че има много от т.нар парчета-бисери. Barcelona и Bibia Be Ye Ye са закачливи, игриви, танцувални и весели - нещо, което според мен липсва малко в стандартната версия на Divide. Но пък това така или иначе няма голямо значение, ако слушате делукс изданието като мен.
Шийрън е поп звезда от световен калибър, каквито не ревюираме кой знае колко често в блога. Пичът обаче предлага повече от приятна и разнообразна палитра от фолк/инди и поп/денс. Или както прочетох наскоро за него - той е мъжката версия на Тейлър Суифт, която, както казах, тук получава само 💓
7.25/10
Препоръчителни песни: Eraser Castle On The Hill Dive Shape Of You Galway Girl
Други подобни албуми:
Коментари
Публикуване на коментар