Propagandhi - Victory Lap
Албум: Victory Lap
Лейбъл: Epitaph, 2017
Жанр: Punk Rock, Progressive Rock, Alternative Rock, Punk Metal, Heavy Metal
Един от малкото детайли, които помня от криминалния роман на Рей Бредбъри - "Смъртта е занимание самотно", беше описанието на увеселителното влакче. Ще "перифразирам" обаче, по подобие на фронтмена на Propagandhi Крис Хана в Comply/Resist - "скелет на динозавър, заспал край брега".
Victory Lap ми навя асоциации с научно-популярни филми, в които се говори как дадена благодатна среда, климат, условия и т.н. успяват да създадт предпоставки за развитие на даден биологичен вид. А тези 5 дълги години след Failed States са си цял Холоцен и те са били абсолютно плодовити за появата на 7-мия албум на Propagandhi.
 |
| Корица на книгата на Рей Бредбъри - "Смъртта е занимание самотно" |
В тези два по-горни абзаца нахвърлях доста препратки към парчетата и визията във Victory Lap - издание, без което 2017-та щеше да бъде далеч по-празна и безгласова. Увеселителното влакче, което в България често наричат "влакче на ужасите", взима главната роля в обложката и самотно стои мъртво и непотребно по средата на нищото, моментално засилвайки ни към "влакчето на ужасите" от управлението на Тръмп в откриващия едноименен хедбенгърския откос - "When the flames engulfed the home of the brave / The stampede toward the border was in vain /Faces palmed, faces paled / As the wall they said would make them great could not be scaled".
Ако Propagandhi беше гора от дървета, то тя щеше да е стара, величествена и издържала теста на времето (и метеорологичното такова също). Comply/Resist прави забележителна "перифразираща" лирическа препратка към прочутия противоречив (и покоен) журналист/политически анализатор/писател и какво ли още не Кристофър Хитчънс. По подобие на парчета като Die Jugend Marshciert и Dear Coach's Corner, Хана разказва една история в необикновен и неподражаем стил, докато бандата прелита от мелодични интерлюдии към тежки рифове в темпо на скоростен галоп.
Call Before You Dig пък връща лентата пък няколко хиляди години назад, по времето на Холоцена в родния град на Крис Хана - Уинипег. Само Propagandhi могат да превърнат палеонтологично разкритие в анти-расистко парче с про-еволюционистки привкус. Малко преди това Failed Imagineer връща лентата назад само с 16 години, когато бандата записва една от най-известните си песни Back To The Motor League, адресирайки към нея с директни инструментални (като рифове) и текстови препратки - "We're gonna have a rock'n'roll party tonight" с "I'd like to party fucking hard, I like my rock'n'roll the same" и "What we have here?" със същата фраза, продължена тогава с цитати от Dead Kennedys.
За тези 5 години от Failed States насам, Propagandhi се разделиха с китариста си Дейвид Гилас и го замениха с флоридчанката Сълин Хаго. И двамата обаче са участвали в записите на Victory Lap. Факт е, че с Гилас бандата успя да усвои далеч по-голяма дълбочина на инструменталите си. Сега, когато той вече не е точно част от Propagandhi, Хана и Хаго са обърнали повече вннимание на мелодията, а не толкова на усложнените аранжименти и това може да се усети в Lower Order (A Good Laugh), финала Adventures In Zoochosis и парчетата, изпяти от басиста Тод - When All Your Fears Collide и Nigredo.
Самият Тод е оставил настрана хардкор виковете (май по докторско предписание) и освен чудесните си мелодични вокали, ни предлага и фамозни бас линии, които не са просто едва доловими подложки в общия микс, а гигантска част от Victory Lap. Adventures In Zoochosis пък продължава традицията на бандата да ни оставя без дъх и безмълвни като за край на албум, включително с това неочаквано U2-подобно интро, подплатено със семпли от Тръмп (тези с "grab them by the pussy" и "we have to build a wall, we have no choice). И ако в едноименната откриваща песен Хана говори за тръмповата Америка с хиперболи и сарказъм, то във финала в гласа му се усеща безсилието на отчаян родител и "провалил се мечтател".
Лесно е да напишеш позитивно ревю за Propagandhi, защото тази банда не се напряга да издава албуми за щяло и нещяло. Всяко тяхно голямо издание изглежда правилно пласирано във времеви аспект и с всяка година отлежава все повече като скъпо вино. С Victory Lap канадците се бетонират завинаги в музикалния пантеон като една от малкото все още действащи банди с поне два влиятелни албума в три поредни десетилетия. Предизвиквам ви - кажете някоя друга банда, която да има толкова консистентна и безупречна дискография?
9.00/10
ЧУЙ: Victory Lap Comply/Resist Failed Imagineer Nigredo Adventures In Zoochosis
ДРУГИ ПОДОБНИ АЛБУМИ:
Коментари
Публикуване на коментар